Уилиям Макдоналд
Разлики (13)

12. Израел и Църквата

Може би е добре да разширим това заглавие до: „Езическите народи, Израел и Църквата“. Причината е, че Новият Завет разделя цялото човечество на тези три категории. Например апостол Павел казва в 1 Коринтяни 10:32: „Не ставайте спънка ни за юдеи, ни за гърци [= езичници], ни за Божията църква“.

В Деяния 15:14-17 отново се споменават тези три подразделения на човечеството:

Църквата

„Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях народ за Своето име“ (ст. 14)

Израел

„След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините й, и ще я изправя“ (ст. 16).

Езичниците

„… за да потърсят Господа останалите от човеците, и всичките народи, които се наричат с името Ми — казва Господ, който прави това“ (ст. 17).

Апостол Павел също прави разлика между:

— юдеите — обрязване, което се извършва с ръце (Ефес. 2:11),

— езичниците — необрязването (Ефес. 2:11),

— църквата — обрязване, не извършено от ръка (Кол. 2:11).

В общи линии хората, които изучават Библията, не объркват езичниците нито с Израел, нито с Църквата — това никога не е било проблем. Затова в тази глава ще се съсредоточим върху разграничаването на Израел и Църквата, което е от голямо значение. Докато не видим, че тези две групи са отделни и самостоятелни, ние ще срещаме сериозни затруднения при тълкуването на Библията, особено в областта на истината за Църквата и пророчествата.

За да покажем защо това е толкова важно, трябва да отбележим следното: някои хора проповядват, че Църквата е само пристройка или издънка на Израел. Те казват: „Бог е имал Църква през всички векове. В Стария Завет Израел е бил Църквата, но когато народът е отхвърлил Месия, Бог ги е отхвърлил завинаги. За Израел като нация няма никакво бъдеще. Сега новозаветната Църква е станала Божият Израел и всички обещания, дадени на Израел като нация, сега се изпълняват духовно за Църквата“.

Ние вярваме, че Писанието учи друго — че Израел и Църквата са различни по произход, характер, отговорност и съдба.

Когато Израел отхвърля Господ Иисус като свой Месия, Бог оставя настрана този народ за известно време. Тогава Той въвежда нещо съвсем ново — Църквата. Когато Неговият план с Църквата се изпълни на земята, Бог отново ще започне да работи с Израел като нация. Така Църквата се явява като вмъкната през време на прекъсването на отношенията на Бога с Неговия древен народ Израел.

Разликата между Църквата и Израел може да се види най-добре чрез следната поредица от контрасти:

Църквата	Израел
1. Апостол Павел говори за Църквата като за тайна, „която в други поколения не беше известена на човешките синове, както сега се откри на Неговите свети апостоли и пророци чрез Духа“ (Ефес. 3:5). Той казва, че тази тайна е била скрита у Бога от началото на света (Ефес. 3:9) и е била премълчавана от вечни времена, но сега се е явила чрез пророческите писания (Римл. 16:25-26). (Вж също Кол. 1:25-26.)	1. За Израел никога не се говори като за тайна. Нищо от отсрещната колона не е вярно за Израел.
2. Началото на Църквата се поставя на Петдесетница, когато се дава Светият Дух (Деян. 2). Ние правим този извод от следните факти:	2. Началото на народа Израел се поставя с призоваването на Авраам (Бит.12).
а) Църквата е била все още бъдеще, когато Христос е бил на земята, защото Той казва: „Аз ще съградя Моята църква“ (Мат. 16:18).
б) Когато Павел пише своето първо писмо до коринтяните, Църквата вече е съществувала. Той говори, че вярващите са кръстени в Духа, за да съставляват едно тяло — тялото на Христос (1 Кор. 12:13).
в) Ние знаем, че обещаното кръщение с Духа става на Петдесетница. Ето защо това е рожденият ден на Църквата.
3. Христос е Глава на Църквата.	3. Авраам е глава на Израел.
4. Членството в Църквата се дължи на духовно раждане.	4. Членството в нацията се дължи на естествено раждане.
5. Църквата е Божият небесен народ. Благословенията на Църквата са духовни благословения в небесни места.	5. Израел е Божият земен народ. Благословенията на Израел са предимно, макар и не единствено, материални.
Гражданството на християните е на небесата.	Гражданството на израилтяните е на земята.
Надеждата на Църквата е да бъде с Христос в небесата.	Основната надежда на Израел е земното царство на Месия. (С това не се отрича, че вярващите израилтяни са отивали на небето след смъртта си или че са имали надеждата за небето. Но това не е бил основният акцент, поставен пред тях.)
6. В Църквата, вярващите юдеи и вярващите езичници стават едно в Христос. Те стават сънаследници, части от едно и също тяло и съпричастници на обещанието в Христос чрез благословението. В Христос средната стена, която разделя юдеи и езичници, е съборена и те стават едно (Ефес. 2:13-17; 3:6).	6. Нищо от това не е вярно за Израел. Що се отнася до Израел, езичниците са „без Христос, отлъчени от израилевото гражданство и чужди на заветите на обещанието, без никаква надежда и без Бог на света“ (Ефес. 2:12).
7. В Църквата всички вярващи са свещеници — свято свещенство и царско свещенство. Като такива те по всяко време имат достъп до Божието присъствие чрез вяра (1 Петр. 2:1-9; Евр. 10:19-22). Благословения на земни места.	7. В Израел свещениците са били избирани от племето на Леви и семейството на Аарон. Само първосвещеникът е можел да влиза в Божието присъствие, и то в един-единствен ден от годината (Евр. 7:5, 11; 9:7).
8. Църквата ще бъде отведена у дома на небето при Грабването и после ще се завърне с Христос и ще царува заедно с Него над земята по време на хилядолетното царство.	8. Изкупеният Израел ще бъдат земните поданици на Христос, когато Той се възцари.

Могат да се изброят още много контрасти между Църквата и Израел. В своята „Систематична теология“ Шафър изброява 24 недвусмислени разлики. Но тези, които посочихме тук, би трябвало да са достатъчни, за да покажат, че Църквата заема единствено по рода си място в Божиите планове и цели и че тя не бива да се обърква с Израел.

Един от пасажите в Писанието, където Израел и Църквата обикновено се объркват, е беседата на Елеонския хълм в Матей 23:37-25:46. Този пасаж се отнася за Израел — не за Църквата. Той описва събития, които предшестват и съпътстват завръщането на Христос, за да управлява като Цар. Забележете, че в 24:16 се казва „… тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините“ — мястото на действието явно е Израел. И в ст. 20 четем: „И се молете да не се случи бягането ви […] в съботен ден“. Съботата никога не е била давана на Църквата — само на Израел. Избраните, споменати в ст. 22 са Божиите избрани от Израел. Идването на Христос, описано в ст. 30, не е Неговото идване във въздуха за Църквата, а идването Му на земята като Цар на Израел.

И така, всеки, който изучава Библията, трябва да разпознава дали един пасаж се отнася за Израел или за Църквата. Ако чете за деня на Господа, той може да бъде сигурен, че пасажът се отнася предимно за Израел. Ако обаче става дума за деня на Христос, той може да бъде сигурен, че става дума за Църквата. Така седмата тръба на Откровение 11 се отнася за Израел, защото тя е част от деня на Господа. Но „последната тръба“ от 1 Коринтяни 15:52 се отнася за Църквата, защото там темата е Грабването, а Грабването е свързано с деня на Христос.

В заключение ще трябва да разгледаме два от аргументите, използвани най-често при опитите да се докаже, че Църквата не се различава от Израел:

1. В Деяния 7:38 Израел е наречен „църквата в пустинята“. Но ние трябва да сме наясно, че думата „църква“ означава просто събрание или множество от хора. Същата дума е употребена за езическата тълпа в Ефес (Деян. 19:32). Новозаветната църква се разпознава по това, че тя се намира във взаимоотношение с Бог Отец и с Господ Иисус Христос.

2. В Галатяни 6:16 Павел казва: „И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил“. Изразът „Божия Израил“ се използва от някои като доказателство, че днес всички вярващи образуват „Божия Израил“. Но ние вярваме, че това разбиране на стиха е погрешно. Когато Павел казва: „мир да бъде на тях“, той има предвид всички вярващи. А с израза „Божия Израил“ Павел посочва отделно тези вярващи от еврейски произход, които живеят по правилото на новото създание (ст. 15), а не по правилото на закона.