Уилиям Макдоналд
Разлики (12)

11. Денят на Господа, Денят на Христос, Денят на Бога

Досега би трябвало да сме оценили голямото значение, което има правилното отличаване на разликите при изучаването на Светото Писание. Когато стигнем до разглеждането на бъдещите събития, ще ни бъде много по-лесно да ги разберем, ако сме способни да разграничим Деня на Господа, Деня на Христос и Деня на Бога.

Денят на Господа

Това естествено не е един двадесет и четири часов ден, а цял период от време с определени характеристики.

В Стария Завет изразът „Господният ден“ се употребява въобще за време на съд, разорение и мрак (Исая 2:12; Йоил 2:1-2). Той е време, когато Бог настъпва срещу враговете на Израел и страшно ги наказва (Соф. 3:8-12; Йоил 3:14-16; Авдий 15,16; Зах. 12:8-9). Той е също така всеки случай, при който Бог наказва Своя собствен народ за неговото идолопоклонство и отстъпничество (Йоил 1:15-20; Амос 5:18; Соф. 1:7-18). При Деня на Господа става дума главно за осъждането на греха и за победата на делото на Господа (Йоил 2:31-32).

В Новия Завет Денят на Господа обхваща приблизително същия период като „годините и времената“ (Деян. 1:7; 1 Сол. 5:1). Той започва от Грабването и включва:

1. Скръбта, или както още се нарича, времето на утешението на Яков (Дан. 9:27; Ерем. 30:7; Мат. 24:4-28; 1 Сол. 5:1-11; 2 Сол. 2:2; Откр. 6:1-19:16).

Това е първата фаза на Деня на Господа. Той ще дойде неочаквано, като крадец в нощта. Той ще дойде също така скришом, изневиделица, пагубно, фатално и неизбежно. Това е един период от приблизително седем години, през който Бог ще изпълнява присъдите Си над отстъпилия юдаизъм, отстъпилото християнство и езическите народи. Тези нарастващи по сила присъди са описани в книгата Откровение със символиката на седемте печата, седемте тръби и седемте чаши. Втората половина на скръбта е известна като Голямата скръб. Това ще бъде най-страшното бедствено време, което светът някога е преживявал или ще преживее.

2. Идването на Христос с Неговите светии (Мал. 4:1-3; 2 Сол. 1:7-9).

В края на Голямата скръб Господ Иисус ще се завърне на земята „с ангелите на Своята мощ в пламтящ огън, за да даде възмездие на онези, които не познават Бога и които не се покоряват на благовестието“. Той ще разгроми всички Свои неприятели, преди да установи Царството Си на земята.

3. Хилядолетното царство на Христос

То също се включва в Деня на Господа (Йоил 3:18, виж също ст. 14; Зах. 14:8-9, вж. също ст. 1). То ще бъде време, през което всеки, който въстане срещу Господа, ще бъде незабавно осъден (Исая 65:17-25). Царят ще управлява с желязна тояга (Откр. 19:15).

4. Окончателното унищожение на небето и земята чрез огън (2 Петр. 3:7, 10).

В края на хилядолетното царуване на Христос небето и земята ще преминат с бучене, а елементите, нажежени, ще се разпаднат. Това е последната фаза на Деня на Господа.

Денят на Христос

Докато Денят на Господа е време на съд над света, отхвърлил Божия Син, Денят на Христос е време на благословение за тези, които са Му се доверили и са станали част от Неговата Църква. Денят на Христос има два основни елемента:

1. Грабването на светиите (1 Кор. 5:5, Фил. 1:6, 10).

Починалите в Христос ще възкръснат, живите вярващи ще се изменят и всички заедно ще бъдат грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха и да се завърнат заедно с него в Дома на своя Отец в небесата.

2. Христовото съдилище (1 Кор. 1:8; 2 Кор. 1:14; Фил. 2:16). Вярващите ще се явят пред Христовото съдилище за оценка и награда. Там няма да се обсъжда спасението им, а тяхната служба. На всички, които получат одобрението на Христос, ще бъдат раздадени награди. Онези, които са пропилели живота си, ще претърпят загуба, но самите те ще бъдат спасени, макар и „като през огън“ (1 Кор. 3:15).

Поради несполучлив превод в някои издания на Библията (Цариградското, Синодалното) във 2 Солунци 2:2 се говори за „Христовия ден“ вместо за „Господния ден“. Поради голямото изпитание, на което са подложени, вярващите в Солун мислят, че вече е започнал съдът на Господния ден. Павел ги уверява, че настъпването на деня на Господа ще се предшества от две събития — масовото отстъпление от вярата и явяването на човека на греха — Антихрист.

Солунците не биха имали причина да се страхуват от деня на Христос. За тях той би означавал освобождаване от изпитания завинаги.

Денят на Бога

Денят на Бога не бива да се смесва с деня на Господа или с деня на Христос. Това е денят на окончателната Божия победа. Той ще настъпи след като всяко зло бъде победено завинаги и след като небето и земята бъдат унищожени чрез огън (2 Петр. 3:12). На практика Божият ден съвпада с вечното състояние.