Уилиям Макдоналд
Разлики (11)

10. Родство и общение

Това изследване е в известна степен подобно на изследването на положението и практиката. Но разликата е достатъчно значима, за да посветим на тази тема отделна глава.

Когато човек се новороди, той влиза в едно ново родствено отношение — той става Божие дете.

„А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тия, които вярват в Неговото име.“

(Йн. 1:12)

„Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, Какъвто е.“

(1 Йн. 3:2)

Едно раждане е нещо съвсем окончателно. Мислили ли сте някога за това? Ако човек веднъж се роди, то е завинаги. Не можете да се върнете обратно и да го отмените. При раждането се създава едно родствено отношение, което не може да бъде променено. Да кажем например че на семейство Джоунс се е родил син. Независимо какво ще се случи по-нататък, детето винаги ще бъде син на г-н и г-жа Джоунс, а те винаги ще бъдат негови родители. В бъдеще той може да опозори семейството си и да му причини най-дълбока скръб. Но родството си остава — г-н Джоунс все така е негов баща и той все така е син на семейство Джоунс.

Нека сега отнесем това към вярващия. Чрез новорождението между него и Бог Отец се създава едно родствено отношение.

„Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.“

(Римл. 8:16)

„Затова, не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.“

(Гал. 4:7)

Това е едно родство, което не може да бъде нарушено. Станеш ли веднъж син, оставаш такъв завинаги.

Но истината има и друга страна, и тази страна е общението. Общение означава взаимност. Ако родството е връзка, то общението е наслаждение от тази връзка. И ако родството е верига, която не може да бъде разкъсана, общението е тънък конец, който много лесно се къса.

Грехът нарушава нашето общение с Бога. Ако двама не са съгласни, те не могат да вървят заедно (Амос 3:3) и Бог не може да поддържа общение със Своите деца, когато те съгрешават. „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йн. 1:5). Той не може да се радва на взаимност с тези, които крият зло в сърцата си.

Общението си остава нарушено дотогава, докогато грехът не бъде признат и отхвърлен. А нарушеното общение е нещо много сериозно. Например когато вярващият няма общение с Бога, той може да вземе някакво решение, което ще се отрази пагубно върху остатъка от живота му. Колко много християни има, които в момент на отдалечаване от Господа са избирали невярващ партньор и с това напълно са проваляли живота си по отношение на своето служение на Бога. Техните души са спасени, но животът им е изгубен.

Нарушеното общение ни навлича Божието наказание. Вярващият е освободен от вечното наказание за греховете си, но той не е освободен от последиците на греха в своя живот. Защо някои от светиите в Коринт са боледували? Защото са участвали в Господната трапеза, без преди това да признаят греховете си и да ги поправят (1 Кор. 11:29-32). Някои от тях дори са били починали. Те са били направени подходящи за небето чрез изкуплението, което е в Христос Иисус, но са били неподходящи за по-нататъшен живот и свидетелство за Него тук, на земята.

Нарушеното общение ще доведе и до загуба на наградата ни при Христовото съдилище (1 Кор. 3:15). Всяко време, прекарано извън общение с Бога, е време, загубено завинаги.

И така, докато се радваме в истината, че нашето родство с Бога е ненакърнимо, ние трябва силно да се боим от всяко нещо, което би нарушило общението ни с нашия Отец. Всъщност точно знанието, че благодатта ни е въвела в едно такова чудно родствено отношение, трябва да бъде най-силният ни мотив да живеем в непрестанно общение с Господа. Благодатта не насърчава греха — тя е неговата най-мощна спирачка.

В Стария Завет Давид е класически пример за светия, чието общение с Бога е било нарушено поради грях. В 32-ри и 51-ви псалм четем за неговото покаяние и възстановяване при Господа.

В Новия Завет като пример за завръщането на отдалечилия се от Бога вярващ може да се посочи блудният син (Лука 15:11-24), въпреки че тази притча обикновено се тълкува като обръщането на грешника. Общението между баща и син е било нарушено поради непокорството и своеволието на сина. Но дори и в далечната страна той продължава да бъде син. В момента, в който се завръща и започва да изповядва греха си, общението вече е възстановено. Бащата се втурва, хвърля се на врата му и го целува.

В 1 Йн. 2:1 четем: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите, но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца — Иисус Христос Праведния“. Тези думи са отправени към децата — към тези, които са родени в Божието семейство. Божият идеал е Неговите деца да не съгрешават. Но ние съгрешаваме, и Бог се е погрижил за това: „… ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца“. Обърнете внимание на това — „имаме Застъпник при Отца“. Той все още е наш Отец дори когато съгрешаваме. Защо е така? Защото родството е връзка, която никога не може да се разкъса. А какво се случва, когато съгрешим? „Имаме Застъпник при Отца — Иисус Христос Праведният.“ Той започва веднага да работи в живота ни и да ни води към момента, в който ние ще сме готови да признаем греховете си и да се откажем от тях, което отново ще ни въведе в насладата на общението с Отца.

Откриването на разликата между родството и общението ми помага да разбера тези писания. Това също така ми дава възможност да оценя вечната сигурност, която имам в Христос и ме подтиква да живея в ненарушено общение с моя Отец, който толкова много ме обича.