Няма по-полезен ключ към Новия Завет от разбирането на разликата между положението на вярващия и неговата практика. Ако не видите това различие, ще има моменти, когато някои пасажи ще ви се струват съвсем объркващи и дори привидно противоречиви.

Положението и практиката понякога се наричат стоене и състояние — значението е същото. Накратко, стоенето на християнина е неговото положение в Христос — това, което е той в Христос. Неговата практика е това, което е самият той — или по-точно, което би трябвало да бъде. Първото се отнася до учението, второто — до задължението.

Съществува разлика между това, което вярващият е в Христос и това, което той е сам по себе си. Благодатта дава на човека, който е в Христос, едно напълно съвършено положение пред Бога. Той е приет във Възлюбения (Ефес. 1:6) и има пълнота в Христос (Кол. 2:10). Неговите грехове са простени и той е облечен в цялата Божия правда (2 Кор. 5:21). За него не е самонадеяно нахалство да каже:

Близо, толкова близо до Бога —

по-близо да бъда не мога.

Понеже съм вътре в Спасителя мой,

близо съм тъй, както е Той.

Скъп, толкова скъп съм на Бога —

по-скъп да бъда не мога.

Той люби и мене със тази любов,

с която Сина Си обича — Христос.

Практиката на вярващия обаче е нещо съвсем различно. За съжаление тя е далеч от съвършенството. В повечето случаи се променя от ден на ден. Понякога духовният живот на вярващия е на гребена на вълната. Друг път обаче той може да се окаже в низините на поражението.

Божията воля е нашата практика все повече и повече да съответства на положението ни. От любов към Този, който умря за нас, ние трябва постоянно да растем във всекидневния си живот и да се уподобяваме на Христос. Разбира се, в този живот ние никога няма да достигнем съвършеното състояние — това няма да стане, докато не умрем или докато Спасителят не дойде отново. Но този процес трябва да продължава; в практиката си ние трябва да ставаме все повече и повече подобни на това, което сме по положение.

Когато видим Спасителя, ние автоматично ще станем като Него (1 Йн. 3:2). Това преобразяване ще се извърши чрез божествена сила, без наше съдействие. Но Бог ще се прослави повече, ако Неговият народ расте в подобието на Господ Иисус още в настоящия живот.

Как можете да разберете дали даден пасаж говори за нашето положение, или за нашата практика? Внимавайте за фрази като „в Христа“, „във Възлюбения“ или „в Него“ — когато откриете такива фрази, най-често можете да сте сигурни, че авторът говори за нашето положение (вж. Ефес. 1:3-14). Най-добрият начин да различим нашата практика е да обърнем внимание на стиховете, които говорят какви трябва да бъдем или какво трябва да правим.

Неизменният ред, който откриваме в Новия Завет, е: първо положението, а след това практиката. Много от писмата на апостолите са структурирани по този начин. В Ефесяни например първите три глави описват какво сме ние в Христос, а последните три — какви трябва да бъдем във всекидневния си живот. В първите три глави ние виждаме себе си в небесните места в Христос; в последните три се обръщаме към обикновените земни проблеми на дома и работата.

Нека сега видим колко полезно ще ни бъде да сме наясно с това различие, когато изучаваме Новия Завет. Ето седем прости примера за разликата между положение и практика.

Положение:	Практика:
Пример 1
„Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават.“ (Евр. 10:14)	„И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец.“ (Мат. 5:48)
Първият стих казва, че всички вярващи са съвършени; вторият казва, че всички вярващи трябва да бъдат съвършени. Това би звучало двусмислено, ако не съзнаваме, че първият стих говори за нашето положение, а вторият — за нашето състояние.
Положение:	Практика:
Пример 2
„Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?“ (Римл. 6:2)	„Така и вие считайте себе си мъртви за греха“. (Римл. 6:11)
Вие сте мъртви за греха — това е положението, в което сте поставени от благодатта. Сега бъдете мъртви за греха ден след ден — такава трябва да бъде вашата практика.
Положение:	Практика:
Пример 3
„А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, — на тия, които вярват в Неговото име.“ (Йн. 1:12)	„И така, бъдете подражатели на Бога, като възлюбени деца.“ (Ефес. 5:1)
Веднага след новорождението си човек става дете на Бога. От този момент нататък той трябва да бъде подражател на Бога като възлюбено дете. От всички Божии деца се очаква да имат родствена прилика, т.е. да бъдат подобни на Бога.
Положение:	Практика:
Пример 4
„Верен е Бог, чрез когото вие бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ.“ (1 Кор. 1:9)	„Аз… ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани.“ (Ефес. 4:1)
Ние сме призовани в едно чудно общение. Привилегията носи отговорност. Ние трябва да живеем достойно за нашето призвание.
Положение:	Практика:
Пример 5
„… до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии.“ (Римл. 1:7)	„… да я приемете в Господа, както подобава на светии.“ (Римл. 16:2).
Апостол Павел се обръща към християните в Рим с думата „светии“ — те са „отделени“ за Бога. Щом са спасени, те са светии. Но светиите трябва да са Свети; това е практическата страна на въпроса, както и е изложено в Римляни 16:2.
Положение:	Практика:
Пример 6
„По благодат сте спасени чрез вяра.“ (Ефес. 2:8)	„… изработвайте спасението си със страх и трепет.“ (Фил. 2:12)
Нашето положение е подарък от Бога. Нашето състояние е начинът, по който трябва да изразяваме благодарността си. Забележете, че винаги първо се говори за положението, а след това за състоянието. Ние не ставаме християни като живеем християнски живот. Точно обратното, ние живеем християнски живот, защото сме станали християни.
Положение:	Практика:
Пример 7
Като последен пример ще вземем Колосяни 3:1-5 и ще покажем как апостол Павел редува положение и състояние:
„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос…“ (ст. 1а)	„… търсете онова, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога“. (ст. 1б)
	„Мислете за горното, а не за земното“ (ст. 2)
„… защото умряхте, и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (ст. 3)	„Затова умъртвете земните си части“ (ст. 5а)
Всъщност Павел казва: „Вие сте мъртви; сега бъдете мъртви“. „Вие сте възкресени; сега живейте живот на възкресение“. Това, което иначе би било неразбираемо, се изяснява, когато разберем, че апостолът говори от една страна за това, което ние сме в Христос, и от друга страна за това, което трябва да бъдем сами по себе си.

В заключение искам да разкажа като илюстрация как разграничаването на положение и състояние ми помогна в един труден период от живота ми. След като бях спасен, аз често чувах хората да цитират 2 Коринтяни 5:17, когато свидетелстваха:

„И така, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново!“

Те говореха за чудното преобразяване, извършило се в техния живот — как всичко старо е преминало и всичко е станало ново. Аз седях и си мислех: „Как ми се иска и аз да можех да кажа, че всичко старо в моя живот е преминало и всичко е станало ново!“. Но това не беше така. Аз все още си имах някои стари навици, някои лоши мисли, изблици на гняв и много други погребални дрехи от живота преди обръщането ми. На моменти се съмнявах дали съм наистина спасен.

Тогава един ден забелязах израза „в Христос“ и сърцето ми подскочи от радост. Разбрах, че стихът говореше за моето положение, а не за моята практика. А разбира се, „в Христос“ всичко това беше истина. В Него наистина всички стари неща бяха преминали — осъждението за греха, властта на Сатана, страхът от смъртта и т.н. В Него всичко беше ново — прошката, приемането от Бога, оправданието, освещението и множество други благословения. От този момент стихът вече не ме тормозеше. Аз го обикнах. А знанието за това, което съм в Христос, ме кара да се стремя да живея за Него като за Господаря на моя живот.

__Въпрос:__ За положението и състоянието се говори в 1 Коринтяни 5:7 и 1 Петрово 2:9. Можете ли да ги различите?

Към следващата част или към съдържанието

Уилиям Макдоналд Разлики (10)

Метаданни

Данни

Разлики

Информация

История

Сваляне / Връзки

9. Положение и практика

Уилиям Макдоналд
Разлики (10)