Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ninety years later, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Есе
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Йосиф Бродски
Заглавие: За скръбта и разума
Преводач: Аглика Маркова, Александра Велева, Валентин Кръстев, Зорница Христова, Иван Тотоманов, Кристин Димитрова
Издание: първо
Издател: Факел експрес
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: Сборник есета
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
ISBN: 954-9772-24-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1493
История
- —Добавяне
ХL
Всичко това е крайно интересно без съмнение, но в последния етап на анализа то не обяснява как или по-точно, защо божественото табу влиза в действие. Поради тази причина излиза, че на мита му трябва поет, и този мит е имал огромния късмет да намери Райнер Мария Рилке.
Сега идва последната част на поемата, която ни разкрива механизма на табуто, както и кой кого използва: поетът — мита, или митът — поета:
А там далече в мрака, в изхода сияен
стоеше непознат, чието изражение
бе непрозримо. Той стоеше и видя
как по пътеката, извита сред ливадите,
с печал в очите богът на посланията
безмълвно се обърна и последва фигурата,
която вече се завръщаше по пътя,
едва пристъпваше под дълга плащаница,
тъй крехка, неуверена, без нетърпение.
„Изходът сияен“ очевидно е изходът от Хадес към живота, а оня „непознат“, който стои там и чието „изражение“ е „непрозримо“, е Орфей. Той се явява „непознат“ по две причини: защото на Евридика й е безразличен, а за Хермес, богът, който от тъмните дълбини на долната земя вижда Орфей да стои на прага на живота, той е просто силует.
С други думи, на този етап Хермес все още гледа в посоката, в която е гледал и досега в поемата. Докато Орфей, както научаваме, се е обърнал. Що се отнася до Евридика… и тук идва най-великото попадение в поемата.
„Стоеше и видя“ — казва разказвачът и чрез глагол, производен на „устоявам“, но в минало време, подчертава разкаянието на Орфей и усещането му за провал. Но това, което той вижда, е наистина забележително. Защото Орфей вижда как богът се обръща, но едва сега, за да последва „фигурата,/ която вече се завръщаше…“. Което ще рече, че и Евридика се е обърнала. Което ще рече, че богът се обръща последен.
И въпросът е, кога се обръща Евридика? И отговорът е „вече“, а това означава, че Орфей и Евридика са се обърнали едновременно.
С други думи, нашият поет е синхронизирал движенията им, като по този начин ни казва, че самите сили, които контролират тленността и безкрайността, биват на свой ред контролирани от някакъв — да го кажем пункт, и този контролен пункт на всичкото отгоре е автоматичен.
Следващият ни въпрос вероятно е едно тихо „Кой?“.