Братя Грим
Добрият Герхард Шван ^[0]

Един ден крал Карл стоял до прозореца и гледал към Рейн. Видял по водата да плува лебед с копринено въже около шията, за което била закачена лодка; в лодката седял рицар във всеоръжие, а на шията му висял надпис. Щом рицарят слязъл на брега, лебедът отпътувал заедно с кораба и никога повече не бил видян. Навилон (Нибелунг), един от хората на краля, пресрещнал чужденеца, протегнал му ръка и го отвел при краля. Карл го попитал за името; ала рицарят не можел да говори, ами му посочил надписа; а там било написано, че Герхард Шван е дошъл да му служи, а в замяна трябвало да получи земя и жена. Навилон снел въоръжението му и го окачил на стената; а Карл на свой ред му подал красиво наметало и двамата се отправили към масата. Когато обаче Роланд видял новопристигналия, попитал що за човек е този. Карл отвърнал: „Бог ми го прати“, а Роланд продумал: „Изглежда храбрец.“ Кралят заповядал да го обслужат добре. Герхард бил мъдър мъж, служил добре на краля и всички го харесвали; той бързо научил езика. Кралят бил много благоразположен спрямо него, дал му за жена сестра си Адалис (на датски: Елиза) и го издигнал за херцог на Ардените.