Братя Грим
Краят на Лоерангрин в Лотарингия

След като Лоерангрин оставил меча, рога и пръстенчето си и напуснал Брабант, той пристигнал в страната Лизабория (Люксембург) и станал съпруг на красивата Белайе, която се пазела да не пита за произхода му и безмерно го обичала, така че не можела да прекара и час без да го види. Защото се бояла от скитническия му дух и се стараела да го задържи вкъщи; князът обаче не понасял такъв еднообразен живот и често ходел на лов. Докато го нямало, Белайе седяла полумъртва и няма у дома си; измъчвала се и й се струвало, че му е сторена магия. Та една камериерка я посъветвала, ако иска да го привърже по-силно към себе си, да изчака умореният от лова Лоерангрин да заспи, да отреже късче от плътта му и да го изяде. Но Белайе отхвърлила това предложение и рекла: „По-скоро ще се оставя да бъде погребана, отколкото да посегна дори на един негов пръст“, ядосала се на камериерката и оттогава я лишила от благосклонността си. Позеленяла от яд, предателката отишла при роднините на Белайе, които завиждали на кралската дъщеря заради героя, и им наговорила всевъзможни лъжи. Тогава фамилията на Белайе решила да отрежат от плътта на Лоерангрин, с която единствено можели да бъдат смекчени страданията на родственицата им; и когато един ден той отново отишъл на лов, а сетне заспал, присънило му се, че хиляда меча са вдигнати над неговата глава. Ужасен, скочил и видял мечовете на предателите. Всички се разтреперили пред юнака, със собствената си ръка той избил повече от сто мъже. Те обаче били здраво свързани помежду си и не престанали да го нападат, докато не му дошли твърде много и получил рана на лявата си ръка, при това толкова тежка, че никой лекар не съумявал да я излекува. Когато видели, че е смъртно ранен, всички паднали в нозете му поради неговата голяма доблест. Като научила за смъртта му, Белайе умряла от скръб. Лоерангрин и Белайе били балсамирани и положени заедно в гробницата, а сетне над гробовете им бил построен манастир; труповете им все още биват показвани на поклонниците. Страната, наричана преди Лизабория, приела оттогава названието Лотарингия. Това се случило в петстотната година след раждането на Христа.