Братя Грим
Поклонничеството на благородния мьорингенец

В Мьоринген на Дунава преди време живеел благороден рицар, който една нощ, докато лежал при жена си, я помолил да го пусне да отиде в далечната страна на свети Тома, оставил на нейните грижи хората и имота си и й наредил да го чака седем години. Рано на сутринта станал, облякъл се и заповядал на камериера си седем години да наглежда жена му, докато той се върне. Камериерът казал: „Жените имат дълга коса, но къса памет; ще наглеждам жена Ви не повече от седем дена.“ Тогава благородният мьорингенец се обърнал към младия господар на Нойфен с молбата да се грижи за жена му в продължение на седем години; онзи се съгласил и му се заклел във вярност.

Благородният мьорингенец отпътувал надалеч и годините се затъркаляли една след друга. Когато изминала и седмата, той лежал в една градина и спял. Сънувал ангел, който го викал и му говорил: „Събуди се, мьорингенецо, време е! Ако днес не се върнеш в страната си, младежът от Нойфен ще вземе жена ти.“ От болка мьорингенецът заскубал посивялата си брада и жалостиво изплакал мъката си на Бога и на свети Тома; в тежкото си униние заспал отново. А като се събудил и отворил очите си, не знаел къде се намира; понеже видял, че е в Швабия, край собствената си воденица, поблагодарил Богу, ала със скръбно сърце, и се отправил към воденицата. „Мелничарю, продумал, какво ново има в замъка? Аз съм беден поклонник.“ „Много нови неща има, отвърнал мелничарят, господарят на Нойфен ще се жени днес за господарката на Мьоринген; за съжаление добрият ни господар изглежда е мъртъв.“ Тогава благородният мьорингенец забързал към собствената си крепостна порта и затропал силно по нея. Пазачът излязъл. „Върви и кажи на господарката си, че тук е дошъл окаян поклонник; от дългия път съм така уморен, че я моля за милостиня, в името Божие и на свети Тома, както и за душата на благородния мьорингенец.“ Като чула това, жената наредила бързо да му отворят и да дават храна на поклонника в продължение на цяла година. Благородният мьорингенец влязъл в собствения си замък и му било толкова мъчно и тежко, задето никой не го посрещнал; той седнал на пейката и когато настъпил късният вечерен час, когато невестата трябвало да се отправи към леглото, един слуга заговорил и рекъл: „Моят господар, владетелят на Мьоринген, имаше обичая да не пуска поклонник да си легне, преди да е изпял някаква песен.“ Младият господар на Нойфен, женихът, дочул това и извикал: „Гостенино, изпей ни една песничка, щедро ще ти се отплатя.“ Тогава благородният мьорингенец подхванал песен, която започвала така: „Канех се да премълча, ала съм принуден да пея“, и т.н., и продължил, че младият мъж трябва да отмъсти за него и да накара да нашибат старата невеста; че някога е бил господар, а сега е слуга, и че на сватбата му подали само една изхабена чаша. Когато благородната дама чула песента, ясните й очи се замъглили, тя подала златен потир на поклонника, а в него наляла искрящо вино. А мьорингенецът свалил от ръката си пурпурната златна халка, която носел от сватбения ден с милата си жена, пуснал я в потира и помолил виночерпеца да го подаде на благородната дама. Виночерпецът й го поднесъл с думите: „Поклонникът Ви го праща, не отказвайте, благородна госпожо.“ Като отпила и съзряла халката, тя извикала: „Господарят ми е тук, благородният владетел на Мьоринген“, надигнала се и паднала в нозете му. „Добре дошъл, скъпи мой господарю, и не тъгувайте! Честта ми е непокътната, а ако бях я загубила, можехте да заповядате да ме зазидат жива.“ Господарят на Нойфен се уплашил и паднал на колене: „Любезни господарю, аз наруших верността и клетвата си, отсечете главата ми!“ „Няма да го направя, владетелю на Нойфен, ами ще Ви утеша, като Ви дам дъщеря си за жена; вземете я и ми оставете старата ми невеста.“ Господарят на Нойфен се зарадвал и взел дъщерята. Майката и дъщерята били нежни жени, а двамата господари били благородници по рождение.