Братя Грим
Произходът на велфите

Варин бил граф на Алторф и Равенсбург в Швабия, синът му се казвал Изенбарт, а съпругата на последния — Ирментрут. Случило се някаква бедна жена, живееща недалеч от Алторф, да роди едновременно три дечица; когато Ирментрут, графинята, чула за това, се провикнала: „Не е възможно тази жена да има три деца от един мъж без прелюбодеяние.“ Тя говорела тези неща открито пред господаря си граф Изенбарт и пред цялата дворцова свита, като настоявала, че прелюбодейката заслужава не друго, ами да бъде пъхната в чувал и удавена.

Следващата година самата графиня забременяла и родила, при това в отсъствие на графа, дванадесет деца, все момчета. Разтреперана от страх, че в съгласие със собствените й речи ще бъде обвинена в прелюбодеяние, тя наредила на прислужницата си да отнесе останалите единадесет (а дванадесетото запазила) до близкия поток и да ги удави. Когато старицата поставила невинните дечица в един голям леген и се канела да ги отнесе до течащия наблизо поток, наречен Шерц, Бог сторил тъй, че Изенбарт се завърнал у дома и попитал старицата какво носи. Тя отговорила, че са велфи^[31] или малки кученца. „Дай да видя, рекъл графът, дали някои от тях няма да ми харесат, та да ги отгледам и сетне използвам при нужда.“ „О, Вие имате достатъчно кучета — отвърнала старата жена и се дръпнала, — ще си навлечете беля, ако съберете толкова много псета.“ Само че графът не отстъпил и я принудил настойчиво да открие и покаже децата. Като видял единадесетте дечица, които, макар да били малки, имали благороден и красив вид, попитал я строго и бързо чии са тези деца. И когато старата жена признала и му разказала всичко, а именно, че дечицата са на съпругата му и по каква причина е трябвало да бъдат погубени, графът заповядал да ги дадат на един богат мелничар от областта, който трябвало да ги отгледа; а на старицата наредил строго да се върне без страх или срам при жена му и да не казва нищо повече от това, че заповедта е изпълнена.

Шест години по-късно графът наредил да доведат в замъка, където сега се намира манастирът Вайнгартен, единадесетте благородни на вид и по нрав момчета, поканил на гости приятелите си и се веселил от все сърце. В самия край на пиршеството накарал да въведат единадесетте деца, всички облечени в червено; и всички приличали на дванадесетото, което графинята задържала, по тен, телесен вид, изражение и ръст толкова много, щото било съвършено очевидно, че са създадени от един баща и са били носени под сърцето на една майка.

Междувременно графът се надигнал и попитал тържествено приятелите си каква смърт заслужава жената, която е искала да убие тези единадесет прекрасни момчета. При тези думи графинята рухнала немощна; понеже сърцето й подсказало, че те са нейна плът и кръв; когато се свестила, тя паднала с плач пред нозете на графа и жално го молела за милост. Тъй като всички приятели се застъпили за нея, графът й простил простодушието и детинската наивност, поради която щяла да стори престъплението. Слава Богу, че децата са живи.

За да се паметува вечно тази чудна история, графът пожелал и наредил в присъствието на приятелите си от този миг насетне наследниците му да се именуват не графове на Алторф, а велфи, а племето му — племе на велфите.

Други представят възникването на названието по по-различен начин: Родоначалникът на въпросния род се намирал в императорския двор, когато бил повикан обратно от родилата син негова съпруга. Императорът рекъл шеговито: „Какво се разбърза заради този велф, който ти се е родил?“ Рицарят отговорил, че щом императорът е дал на детето това име, то така и ще се казва; и го помолил да му бъде кръстник, което и станало.