Братя Грим
Алберт Велики и император Вилхелм

Алберт Велики, един твърде прочут и учен монах, поканил на гости заедно с целия му двор в градината до доминиканския манастир император Вилхелм Холандски, когато този пристигнал през 1248 година в Кьолн за Деня на тримата влъхви, а императорът приел охотно поканата. Само че в споменатия ден студът не само бил нетърпимо силен, ами паднал и дълбок сняг; поради което императорските съветници и слуги започнали да укоряват монаха за неподобаващата покана и уговаряли императора да не се съгласява да се храни извън манастира в такова сурово зимно време; ала не съумели да го накарат да оттегли съгласието си, ами в уречения час той пристигнал заедно с хората си. Монахът Алберт бил накарал да наредят — за огромна изненада на всички от тази странна и нелепа подредба — няколко маси в манастирската градина, където дърветата, листата и тревата били покрити със сняг, а край тях да застанат в очакване голям брой твърде красиви и представителни прислужници. Когато императорът седнал заедно с князете и другите господа на масата и били поднесени и наредени ястията, денят неочаквано се разведрил и просветлил, снегът се стопил пред очите на всички и в един миг пред тях засиял приятен и мил летен ден. Листата и тревите се открили, от земята поникнали всевъзможни прекрасни цветя, дърветата разцъфтели и веднага след цъфтежа се отрупали със сочни плодове; появили се всякакви птици и изпълнили околността със звучните си песни; и станало толкова топло, че почти всички били принудени да свалят зимните си одежди. Никой обаче не бил видял къде се приготвят ястията; а и никой не разпознавал изисканите и услужливи сервитьори и никой не знаел кои са те и откъде са, така че всеки силно се удивлявал на тази наредба и подготовка. Когато обаче обядът приключил, първоначално изчезнали чудноватите и изящни слуги на монаха, скоро след това се изгубили милите птици заедно с шумата по дърветата и тревата на земята, всичко отново било покрито със сняг и се върнал студът на предишната зима: така че всички трябвало да надянат пак свалените дрехи и всеки почувствал такъв суров студ, че побързал да влезе при огъня в отоплената стая.

Заради това си невероятно преживяване император Вилхелм дарил богато с всевъзможни блага Алберт Велики и неговото братство, Ордена на проповедниците, а самия монах почитал и високо ценял заради неговата изкусност.