Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Graf Hoyer von Mansfeld, 1818 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
В така нареченото Велпсхьолцхен, където през 1112 година станала битката между император Хайнрих V и саксонците, има камък, който притежава свойството при буря съвсем да омеква и да се втвърдява отново едва след известно време. Той е набит с пирони и върху него съвсем отчетливо се забелязва отпечатъкът на ръка и палец. Говори се, че преди битката граф Хойер от Мансфелд, върховният главнокомандващ, го сграбчил и викнал: „Както е вярно, че грабнах този камък, така е вярно и че ще спечеля сражението!“ Императорската войска била победена; ала Хойер загинал, убит от Випрехт от Гройч. В негова чест саксонците издигнали статуя на мъж с шлем, желязна бойна брадва в протегнатата десница и герба на Саксония в лявата си ръка. Този паметник бил наречен Йодуте, местните люде отивали охотно да се помолят на това място, а свещениците също го почитали като свято изображение. Когато обаче император Рудолф свикал през 1289 година събрание в Ерфурт, накарал да го махнат, тъй като този паметник водел почти до идолопоклонство, а на мястото му да издигнат параклис. Само че и във въпросния параклис простолюдието почитало една върбова свирка, за която свещениците твърдели, че по време на онази битка призовала Йодуте и така донесла победата.