Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- König Otto in Lamparten, 1818 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
Крал Ото се отправил с голяма войска към Ломбардия, превзел Милано и започнал да сече там монети, наричани „отелини“. Когато кралят си тръгнал, те се отказали от въпросната монета, та той трябвало да се върне и да ги принуди отново да я въведат. Тогава някаква жена се приближила до него и се оплакала от някакъв мъж, че я е насилил. Кралят казал: „Когато дойда отново, ще отсъдя.“ „Господарю, рекла жената, ще забравиш.“ Кралят посочил с ръка една църква и казал: „Тази църква нека ми е свидетел.“ След което се върнал в немските земи и усмирил Лудолф, сина си, който се бил разбунтувал срещу него. И когато след време пак се върнал в Ломбардия, пътят му го отвел до Църквата, която бил посочил на жената в уверение на това, че ще се произнесе с присъда относно злощастието й. Кралят накарал да я доведат при него и тя да обвини насилника. „Господарю, казала тя, сега той ми е съпруг и имам от него любими деца.“ Той казал: „Кълна се в брадата си! Той ще види секирата!“[23], и заповядал злосторникът да бъде наказан телесно според закона. Така той отсъдил в полза на жената, но против волята й.