Братя Грим
Графовете от Еберщайн

Когато император Ото надвил враговете си и завзел град Страсбург, той разставил войските си пред укрепения замък на графовете Еберщайн, които сътрудничели на неприятелите му. Замъкът се издигал на висока скала сред гората (недалеч от Баден в Швабия) и в продължение на две и половина години императорската войска не съумявала да го завладее както поради естествената му непристъпност, така и поради храбрата защита от страна на графовете. Най-сетне един умен мъж подсказал на императора следната хитрост: да обяви празник в Шпайер, като гарантира сигурността на всеки участник в турнира; графовете от Еберщайн няма да се поколебаят да дойдат, за да докажат храбростта си; а междувременно императорът ще завземе крепостта им с помощта на сръчни и храбри люде. Празненството в Шпайер било огласено; на него присъствали кралят, мнозина князе и господа, сред които и тримата от Еберщайн; няколко копия били строшени. Вечерта започнали танците, които трябвало да бъдат водени от най-младия граф Еберщайн, красив и приятен мъж с къдрави коси. Когато танцът свършил, към тримата графове се доближила скришом прекрасна девойка, която им прошепнала: „Пазете се, понеже императорът се кани да нападне замъка ви, докато сте тук, така че още тази нощ побързайте да се върнете там!“ Тримата братя се посъветвали помежду си и решили да се вслушат в предупреждението. След което се върнали при танцуващите, предизвикали благородниците и рицарите на схватка за другата сутрин и положили в ръцете на жените сто златни гулдена като залог. Към полунощ се измъкнали от танците и благополучно се прибрали в крепостта. На другия ден императорът и рицарите напразно чакали те да се появят на турнира; накрая разбрали, че владетелите на Еберщайн са били предупредени. Ото заповядал незабавно да бъде атакувана крепостта; само че графовете се били върнали и смело отблъснали нападението. След като нищо не било постигнато със сила, императорът пратил трима рицари да преговарят с графовете в замъка им. Те били допуснати вътре и отведени в избата и хранилището; изнесли бяло и червено вино, зърното и брашното било в огромни количества. Пратениците гледали удивено тези припаси. Само че бъчвите имали двойно дъно или били пълни с вода; а под пшеницата били натрупани плява, смет и стари парцали. Пратениците съобщили на императора, че няма смисъл да се обсажда крепостта; понеже виното и зърното ще стигне на обсадените поне за още две години и половина. Ото бил посъветван да ожени дъщеря си за най-младия граф от Еберщайн и по този начин да спечели храбреците на своя страна. Сватбата била отпразнувана в Саксония и според сказанието тъкмо невестата била онази, която през въпросната вечер предупредила графовете. По-късно Ото пратил зет си да преговаря с папата; папата му подарил роза в бяла кошница, тъй като било точно неделята на карнавала. Еберхард я отнесъл със себе си в Брауншвайг, а императорът наредил в бъдеще гербът на Еберщайн да е роза на бяло поле.