Братя Грим
Рамелсберг

По времето, когато император Ото I бил отседнал в Харцбург, той организирал големи ловни излети в планината Харц. Станало така, че Рам (според други Реме), един от най-добрите му ловци, ловувал в предпланината, край замъка срещу Нидерганг, и преследвал някакъв дивеч. Скоро обаче склонът станал прекалено стръмен, поради което ловецът скочил от жребеца, завързал го за едно дърво и продължил да преследва дивеча пешком. Изоставеният му кон потропвал нетърпеливо и риел с предните си копита земята. Когато господарят му, ловецът Рам, се върнал от преследването на дивеча, той удивен забелязал каква работа е свършил конят му и че той е разкрил цял рудник. Взел няколко къса и ги отнесъл на императора, който тутакси наредил рудникът да бъде разработен и разкопан. Открили богато находище от руда и хълмът бил наречен в чест на ловеца Рамелсберг. Жената на ловеца се казвала Гоза и от нея получил названието си град Гослар, построен недалеч от въпросния хълм. Течащата през града рекичка също се казва Гозе, а това име носи и приготвяната там бяла бира. Ловецът бил погребан в параклиса на августинците и бил изваян на надгробния камък заедно с жена си; в десницата си Рамел носи меч, а Гоза е с корона на главата.

Според други Рамел се казвал не ловецът, ами конят на един юнкер, който бил вързан на хълма, където риел и блъскал така силно, че острите му подкови разкрили златна жила.

На Рамелсберг все още има кладенец, наречен Детският кладенец, върху който са изваяни от камък две деца; понеже във времето на Хайнрих II една бременна жена родила две синчета край въпросния кладенец. Горе на хълма, в местността, наречена Верл, изглежда се е намирал дворецът или залата на император Ото, пред която накарал да обезглавят някакъв пленен крал. По-късно рудникът се срутил и погребал толкова много работници, че триста и петдесет вдовици стояли пред хълма и оплаквали мъжете си; след което рудникът останал затворен в продължение на сто години и Гослар опустял дотолкова, че всички улици обрасли с висока трева.