Братя Грим
Обущарят от Лауинген

Върху дворната кула в град Лауинген е изрисувано следното сказание: Във времената, когато езичниците или хуните били проникнали чак до Швабия, императорът се отправил насреща им с войската си и се разположил на лагер недалеч от Дунав между Лауинген и замъка Файминген. След многобройни неуспешни нападения от двете страни християните и езичниците се договорили най-сетне да разрешат спора чрез двубой. За свой боец императорът избрал маршала на Калатин (Папенхайм), който с радост приел назначението и започнал да размишлява как именно да грабне победата. В същото време към него се доближил непознат мъж и му рекъл: „Какво си се замислил? Аз ти казвам, че не бива да се сражаваш за императора, ами за това е избран един обущар от Хенфвил (сетнешният Лауинген).“ Маршалът отвърнал: „Кой си ти? Как така да отхвърля честта да се сражавам?“ „Аз съм Георги, Христовият герой, казал непознатият, като знак за истинността на думите ми вземи палеца.“ С тези думи той свалил палеца от ръката си и го подал на маршала, който, без да се бави, отишъл при императора и му разказал цялата случка. Било решено обущарят да се изправи срещу езичника. Обущарят приел поръчението и успял да надвие врага. Тогава императорът му предоставил правото да помоли за три благоволения. Обущарят измолил на първо място една ливада в близост до Лауинген, която трябвало да бъде предоставена като мера на въпросния град. Второ, градът да има правото да поставя червен печат (което не било позволено да прави никое селище в околността). Трето, господарите на Калатин да имат правото да украсяват шлема си с изображение на мавританка. Всичко било прието, а жителите на Папенхайм грижливо съхранили позлатен палеца на свети Георги, половината в Кайзхайм, половината в Папенхайм.