Братя Грим
Железният Карл

Във времето, когато крал Карл враждувал с краля на ломбардците Дезидерий, в двора на последния живеел един благороден франк, Огер (Одгер, Аутхар), който бил напуснал страната си, понеже бил изпаднал в немилост пред Карл. Когато вестта се разнесла, Карл се доближил с войската си, а Дезидерий и Огер застанали на една висока кула, от чийто връх можело да бъде огледано цялото кралство. Пълчищата наближили. „Дали Карл е сред тази огромна войска?“, попитал крал Дезидерий. „Все още не“, отговорил Огер. Тогава настъпило цялото опълчение на франкската империя. „Карл сигурно е вече тук“, казал Дезидерий категорично. Огер отвърнал: „Още не, още не.“ Кралят потреперил и възкликнал: „Какво можем да предприемем, ако още воини дойдат с него?“ „Когато дойде, отговорил онзи, ще разбереш; а какво ще стане с нас, не зная.“ Докато казвал това, задала се нова тълпа. Дезидерий проговорил удивено: „Тук вече трябва да е Карл!“ „Все още не“, казал Огер. След това се появили епископи, абати, капелани със своите духовници. Извън себе си от ужас, Дезидерий простенал: „О, да слезем и да се скрием в земята от взора на този жесток враг!“ Тогава Огер си припомнил величествената и несравнима мощ на крал Карл от добрите му години и продумал: „Когато видиш да се изправят посевите в полето, а железните По и Тисино да заливат с тъмни железни талази градските стени, бъди сигурен, че Карл идва.“ Едва бил изрекъл тези слова и откъм запад се показал тъмен облак, който омрачил светлия ден. Тогава видели железния Карл, с железен шлем, железен обков, желязна броня, опасваща широките му гърди, с високо вдигнат в лявата ръка железен жезъл. В дясната си държал стоманено копие, щитът му бил изцяло от желязо, а жребецът му също изглеждал железен и по цвят, и по дух. Всички, които вървели пред него, отстрани или пък го следвали, с една дума цялата войска изглеждала снарядена по точно същия начин. Хвърляйки бърз поглед натам, Огел извикал: „Ето, тук е онзи, за когото питаше толкова пъти“, и рухнал почти без дъх на земята.