Братя Грим
Саксите и тюрингците

Саксите тръгнали с корабите си и достигнали до местност на име Хадолава, където срещу тях се изправили местните жители, тюрингците, и им оказали силна съпротива. Саксите обаче завзели пристанището и било сключено споразумение, според което саксите имали правото да купуват и продават каквото поискат, но трябва да се въздържат от човекоубийства и заграбване на земи. Този мир бил спазван в продължение на много дни. Тъй като на саксите обаче не стигали парите, те сметнали, че споразумението е безполезно. Тогава един техен младеж слязъл от кораба на сушата, накичен с много злато, със златни верижки и златни катарами. Някакъв тюрингец го срещнал и рекъл: „Защо носиш толкова злато на измършавелия си врат?“ „Търся купувач, отговорил саксонецът, а златото нося само поради глада, който ме мъчи; нима мога да се заситя със злато?“ Тюрингецът попитал колко би струвало. На това другият отвърнал: „Нямам представа, дай ми колкото ти е угодно.“ Смеейки се, онзи казал: „Е, тогава ще ти напълня полите с пръст“; понеже на това място била натрупана голяма купчина пръст. Саксонецът хванал полите на дрехата си, получил пръстта и дал златото; двамата си тръгнали, всеки доволен от сделката. Тюрингците похвалили своя човек, задето за такава нищожна цена придобил толкова злато; саксонецът на свой ред се върнал при корабите и когато неколцина го упрекнали за глупостта му, призовал саксите да го последват; скоро, казвал той, ще го похвалят за тази му глупост. Когато тръгнали след него, той взел пръстта, разпръснал я на тънък слой по полето и покрил голяма площ. Като видели това, тюрингците проводили пратеници и се оплакали, че така се нарушава мирът. Саксите рекли: „Ние спазвахме неотклонно и свято споразумението; земята, която добихме със златото си, ще задържим мирно или ще я отвоюваме с оръжие.“ Така златото приседнало на местните жители и те обявили за причинител на злощастието си онзи, когото малко преди това хвалели. Тюрингците се нахвърлили ядно на саксите, ала последните отстоявали според правото на войната околните земи. След дълго и упорито сражение тюрингците паднали и тогава двете страни се сговорили да се съберат на мирни преговори на определено място, само че без оръжие. Саксите имали обичая да носят големи ножове, както все още правят англите, и те ги скрили под дрехите си, упътвайки се към събранието. Като видели, че враговете им са беззащитни и че всичките им князе са там, саксите сметнали, че им е сгодно да завладеят цялата страна, нападнали ненадейно тюрингците с ножовете си и ги избили до крак, така че нито един не останал жив. Това донесло на саксите голяма слава и съседните народи започнали да се страхуват от тях. Те водят името си тъкмо от това деяние, тъй като на техния език въпросният нож се нарича „сакс“.