Братя Грим
Шварцкопф и Зеебург на езерото Мумел

Езерото Мумел лежи в дълбоката долина Мург, окръжено от някогашни замъци; едни срещу други стоят останките на нявгашните крепости Шварцкопф и Зеебург.^[57] Сказанието гласи, че всеки ден, когато се смрачи над планинските върхове, откъм крепостния двор на Зеебург през една вратичка преминават тринадесет сърни и се отправят през плаца към насрещната безкрила крепостна порта. Изкусните ловци улучвали винаги по едно от тези животни, но никога повече. Другите куршуми не попадали в целта или удряли кучетата. От това време никой ловец не стрелял по друго животно, освен по онова, което вървяло в редицата и се отличавало с големината и красотата си. Изключение от въпросното всекидневно шествие правел петъкът, който и до днес носи обичайното си название Ловен сабат и в който никой не стъпва в Зеебург. В този ден обаче около полунощ се явява друго видение. През малката вратичка към гората в двора влизат и след това тихомълком се отправят към голямата крепостна порта дванадесет монахини, а между тях кървящ мъж с дванадесет кинжала в тялото си. В същия миг от портала се появява подобна редица, състояща се от дванадесет напълно черни мъже, от чиито тела хвърчат искри и навсякъде избухват горящи пламъци; те преминават близо покрай монахините и кървящия им спътник, а между тях се промъква женска фигура. Това видение сказанието обяснява по следния начин: В Зеебург живеели дванадесет братя от графски разбойнически род, а с тях и добрата им сестра; а в Шварцкопф благороден рицар с дванадесет сестри. Случило се така, че една нощ дванадесетимата зеебургци отвлекли дванадесетте сестри от Шварцкопф, а рицарят от Шварцкопф на свой ред пленил единствената сестра на дванадесетте разбойници. Двете страни се срещнали в равнината край Мург и между тях пламнала битка, в която зеебургци надвили и взели в плен оня от Шварцкопф. Отвели го в крепостта и всеки от дванадесетте забил кинжала си в гърдите му пред очите на умиращата негова любима и тяхна сестра. Скоро след това дванадесетте отвлечени сестри се измъкнали от мястото, в което ги държали, измъкнали дванадесетте кинжала от гърдите на брата си и през нощта избили всички убийци. След като сторили това, те побягнали, ала слугите ги настигнали и погубили. Когато малко по-късно замъкът бил погълнат от огън, стените, при които били избити девойките, се отворили от тях излезли дванадесет женски фигури, всяка с дете на ръце, отправили се към езерото Мумел и се хвърлили във водите му. След време водата погълнала разрушения замък и в този си вид той все още стърчи над нея.

Един беден мъж, който живеел близо до езерото Мумел и често се молел за водните духове, загубил жена си. На следната вечер в стаята, в която върху една дъска лежала мъртвата, се дочула тиха музика. Той открехнал вратата, надникнал вътре и видял шест деви, които стояли с кандила в ръце около покойницата; следващата вечер били също толкова на брой юноши, които будували край трупа и го съзерцавали с дълбока тъга.