Братя Грим
Кръвта на великаните

Между магдебургското градче Егелн и село Вестерегелн недалеч от Хакел, в една плитка падина има червена вода, наричана от простолюдието Кръвта на великаните. Един великан бягал, преследван от друг, пресякъл Елба и като стигнал до местността, където сега се намира Егелн, се закачил с единия крак, който не бил вдигнал достатъчно, за върха на кулата на стария замък, препънал се, задържал се няколко хиляди стъпки на нозете си, ала най-сетне паднал. При падането си ударил носа в една голяма скала край Вестерегелн с такава сила, че хрущялът се счупил и бликнала кръв, остатъците от която се виждат и днес.

Според друг разказ великанът живеел в областта на Вестерегелн. Той често се развличал, като скачал над селото и малките му жители. При един скок обаче той одраскал палеца на крака си о върха на кулата, който закачил. Кръвта бликнала от раната и се извила в огромна дъга чак до локвата, в която се събрала никога несъсирващата се великанска кръв.