Братя Грим
Скокът на слугинята

Между Баленщет и Харцгероде в долината на Зелке върху една увенчана с колона скала народът показва вдлъбнатина в камъка, която донякъде наподобява стъпка от човешко ходило, а на осемдесет или сто стъпки по-нататък и друга такава следа. Сказанието за тях е обаче различно. Една великанка или великанска дъщеря се разхождала веднъж по билото на Харц, идвайки откъм Петерсберг. Като достигнала до скалите, които днес се извисяват над леярните, тя съзряла на върха на Рамберг една своя другарка в игрите, която й махнала с ръка. Дълго не се решавала да отиде при нея, тъй като между мястото, на което се намирала, и отсрещния планински връх лежала обширна долина. Та тя останала на това място толкова дълго, че ходилото й се отпечатало на един лакът дълбочина в скалата и слаба следа от въпросния отпечатък може да бъде видяна до днес. Слугата на някакви люде, който живеел в тази местност и орял край Харцгероде, се присмял язвително на колебанието й. Великанката забелязала това, протегнала ръката си и вдигнала нависоко слугата заедно с плуга и конете, прибрала ги в полите си и прескочила с тях долината, озовавайки се с няколко крачки при приятелката си. Често се разказва и друго: Кралската дъщеря пристигнала тук с каретата си и поискала да премине на отсрещната планина. Мигновено прибрала каретата заедно с конете в престилката си и прескочила от единия хълм на другия. Най-сетне стъпките се приписват на една разпътна селянка, която прескочила на това място, за да отиде при своя любовник, някакъв овчар, и при скока тупнала толкова силно с крак, че следата й се отпечатала. Някаква роля играел в този случай и един козел.