Братя Грим
Граничната линия

През прохода Клус и планинското било оттатък Шехентал по поречието на Флетчбах към Гларус се разпростира областта Ури. По някое време между жителите на Ури и тези на Гларус възникнал ожесточен спор за границата между земите им, така че те ежедневно се оскърбявали взаимно и си вредели едни на други. Тогава почитани люде взели следното решение: при равноденствие от всяка страна на разсъмване, щом пропее петелът, да бъде излъчен по един силен и опитен катерач, който да се отправи към спорната област, и там, където двамата мъже се срещнат, да бъде положена разграничителната линия, независимо че от едната или от другата страна разстоянието ще се окаже по-късо. Двамата били избрани и се гледало най-вече да бъде осигурен такъв петел, който няма да сгреши и ще определи точно най-ранния утринен час. Жителите на Ури взели един петел, поставили го в кош и го хранели и поили съвсем малко, тъй като вярвали, че гладът и жаждата ще го пробудят по-рано. Обитателите на Гларус, обратно, хранели и угоявали своя петел, та той да е в състояние радостно и високо да поздрави утрото, и смятали, че така постъпват по най-добрия начин. Когато настъпила есента и уреченият ден дошъл, станало тъй, че пръв пропял гладният петел в Алтдорф, още докато едва започвало да се развиделява, и катерачът от Ури радостно се втурнал към границата. Насреща, в Лентал, вече се било напълно разсъмнало и звездите били избледнели, а тлъстият петел все още спял спокойно. Цялата община се била струпала тъжна край него, ала уговорката била в сила, поради което никой не дръзвал да го събуди, додето най-сетне той не размахал криле и не изкукуригал. За състезателя от Гларус обаче изглеждало много трудно да навакса преднината на другия. Той скочил изплашен и хвърлил поглед към Шайдек, където видял, уви, другия мъж да преваля хребета и вече да се спуска надолу; все пак човекът от Гларус се закатерил по скалите, за да спаси за народа си толкова земя, колкото е възможно. Скоро двамата мъже се срещнали и този от Ури се провикнал: „Ето тук е границата!“ „Съседе, рекъл унило този от Гларус, бъди справедлив и ми отстъпи част от пасището, което придоби!“ Първоначално човекът от Ури не искал, ала другият не се отказвал, докато най-сетне онзи се смилил и казал: „Ще ти отстъпя толкова, колкото успееш да изкатериш, като ме носиш на гръб.“ Порядъчният пастир от Гларус го вдигнал и се заизкачвал по скалите, но изведнъж дъхът му спрял и той рухнал мъртъв на земята. До днес все още показват граничното поточе, до което победеният жител на Гларус носил победителя от Ури. В Ури била голяма радост по повод победата, ала и хората в Гларус отдали на своя пастир заслужена почит и запазили вечен спомен за неговата голяма вярност.