Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на древния Рим (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Domina, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova(2007)

Издание:

Издателство „Еднорог“, 2006

Художник: Христо Хаджитанев, 2006

История

  1. —Добавяне

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Светоний, Тацит и други римски автори дават подробни описания на кървавата и насилствена политика на римската империя през първото столетие от нашата ера. Естествено, те са пристрастни. Копнеели са за легендарната златна ера на Републиката, когато управлявали достойни хора, мислещи за общото благо. Въпреки това сложната и изпълнена с насилие политика на империята няма нужда от разкрасяване. Съперниците се биели до смърт и когато падали, винаги повличали и други със себе си. Задачата на Агрипина е била още по-трудна, защото като жена трябвало да атакува бързо и безмилостно, разчитайки повече на ума си, отколкото на силата на оръжието. Хемингуей твърди, че най-силното оръжие е смелостта: Агрипина, дъщерята на Германик, със сигурност е притежавала тази добродетел. Тя наистина е била „Mulier fortis et audax“ смела и дръзновена жена. Издигнала се е до върховната власт на римската империя и я е изгубила заради любовта към сина си Нерон.

В общи линии съм се придържал към исторически източници, включително документирани истории за духа на Калигула и зловещите събития, последвали смъртта му. Трябва да изтъкна, още преди читателите да ми пишат по този въпрос, че Нерон може би наистина е използвал изумруд или някакво подобие на монокъл. Със сигурност именно Сенека е открил, че буквите могат да се виждат увеличени през напълнена с вода стъклена топка, която да действа като вдлъбната леща. Различните описания на опита на Нерон да удави майка си са доста противоречиви. Смятам, че вариантът, описан в този роман, е вероятен и доста точен. Гробът на Агрипина е известен — намира се край немския град Кьолн, където в нейна чест наскоро бе издигната статуя. Агрипина би се забавлявала, но сигурно щеше и да оцени високо подобен жест.

 

Пол Дохърти

Край
Читателите на „Домина“ са прочели и: