Братя Грим
Редерберг

Един касапин от Насау излязъл от града да напазарува. По пътя се натъква скоро на пътуваща в същата посока карета и тръгва след нея, следвайки оставените от нея коловози. Изведнъж тя спира пред някаква красива голяма вила насред Войсковото шосе, която обаче той не бил виждал, когато минавал преди по този път. Трима монаси слизат от колата и удивеният касапин тръгва незабелязано след тях към ярко осветената къща. Те влизат най-напред в една стая, за да дадат причастие някому, а сетне в зала, където голяма компания се е разположила около масата и се храни сред силен шум и викове. Изведнъж седящият на централното място забелязва непознатия касапин и тутакси всичко замлъква и потъва в тишина. Тогава онзи се надига и подава на касапина винен бокал с думите: „Още един ден!“ Касапина го побиват тръпки и не пожелава да пие. Скоро след това се надига друг, доближава се до касапина с чаша в ръка и повтаря: „Още един ден!“ Този отказва отново. Сетне идва още един с чаша и със същите думи: „Още един ден!“ Сега вече касапинът отпива. Скоро след това обаче към него се приближава четвърти от компанията и пак му предлага вино. Касапинът е обхванат от силен страх и като се прекръства, видението изчезва и той се озовава сред непрогледна тъма. Когато най-сетне се зазорява, касапинът се оказва на Редерберг, далеч от пътя, спуска се по каменистата и стръмна потека обратно към родния си град, разказва случилото се на свещеника и умира след три дена.

Според едно стародавно сказание на въпросния хълм имало манастир, развалините на който могат да бъдат видени и сега, ала монасите от ордена са измрели.