Братя Грим
Празното зърно

Жителите на Щаборен във Фризия се гордеели с богатството си и били толкова високомерни, щото напук на по-бедните градчета в околността обковавали стълбищните площадки и къщните порти със злато. Затова и били наричани от онези „глезените деца от Щаворен“. Сред тях се отличавала особено една алчна стара вдовица, която заръчала на някакъв пътуващ до Данциг лодкар да докара за нейна сметка най-доброто, което може да натовари. Този не се сетил за нищо по-добро от това да вземе достатъчно голямо количество зърно, тъй като когато отплавал от Фризия, цената на пшеницата била твърде висока. Попътно обаче го връхлетели бури и урагани и го принудили да презимува в Борнхолм, а когато напролет най-сетне се добрал у дома, цената на зърното била паднала толкова рязко, че в гнева си вдовицата го накарала да изхвърли целия товар в морето накрай града. Какво станало? На това място се образувала огромна пясъчна дюна, обрасла само с „празно зърно“ („чудно зърно“, „дюнен шлем“, понеже закрива или защитава дюните от морето, arundo arenaria) и тя запречва пътя към пристанището, така че то изцяло западнало. Така заради прегрешението на старицата бил наказан целият град.