Братя Грим
Госпожа Хют

В прастари времена в Тирол живеела могъща великанка — кралица, наречена госпожа Хют; тя обитавала планините край Инсбрук, които сега са сиви и голи, ала тогава били покрити с гори, плодородни ниви и зелени ливади. Веднъж малкият й син си дошъл разплакан и нажален, лицето и ръцете му били покрити с кал, а дрехите му били черни като на въглищар. Той поискал да си отсече елха за конче, но тъй като дървото стояло на ръба на някакво мочурище, земята под него поддала и той потънал целият в тинята, но за щастие успял да се измъкне. Госпожа Хют го заутешавала, обещала му нова красива дрешка и повикала някакъв слуга, който да почисти лицето и ръцете му с хлебни трохи. Но щом онзи посегнал греховно към свещения Божи дар, надигнали се тежки и черни облаци, които покрили небето, и се дочул страховит гръм. Когато отново се прояснило, плодородните ниви, зелените ливади и гори, както и домът на госпожа Хют били изчезнали и наоколо се простирала пустиня с разхвърляни камъни, върху които вече не може да расте дори стрък трева, а по средата стърчала вкаменена госпожа Хют, великанката кралица, и тя ще стои така до деня на Страшния съд.

На много места в Тирол, най-вече в близост до Инсбрук, историята се разказва като предупреждение за непослушните и опърничави деца, когато те се замерят с хлебни залци или вършат други нередни неща с хляба. „Пестете трохите, така се казва, за бедните, иначе с вас ще се случи същото, каквото и с госпожа Хют.“