Братя Грим
Селяните в Колбек

През 1012 година в село Колбек край Халберщат някакъв селянин на име Албрехт танцувал с още петнадесет селяни в нощта на Рождество, докато се отслужвала месата, в църковния двор, а сред тях имало и три жени. И тъй като свещенослужителят излязъл и ги упрекнал за онова, което вършели, въпросният селянин рекъл: „Казвам се Албрехт, ти — Рупрехт; ти се радваш вътре, остави ни да се радваме вън; ти пееш вътре псалмите си, ние вън — нашите песнички.“ Тогава свещеникът извикал: „Нека тогава Бог и свети Магнус сторят тъй, че цяла година да танцувате!“ Така и станало, Бог направил това, което било речено, така че нито дъжд, нито мраз докосвал главите им, те не чувствали жега, глад и жажда, ами все танцували и обувките им също не се изтривали. Когато един (клисарят) се притекъл и понечил да издърпа сестра си от хорото, то увлякло и него. Изминала цяла година и тогава дошъл епископът на Кьолн, Хериберт, който ги освободил от проклятието: четирима от тях тутакси умрели, а другите боледували тежко и се говори, че танцувайки, те били потънали в земята почти до кръста и че издълбали дълбока яма, която се вижда и днес. Владетелят на областта накарал да означат това място с толкова камъка, колкото били танцуващите човеци.