Братя Грим
Дяволската баня в Дасел

Недалеч от Дасел, в бездънна морска дълбина, наричана Бедеската или Бесойската, лежи прекрасна и благозвучна камбана, която самият дявол пренесъл там от църквата в Портенхаген и за която старите хора разправят много чудновати неща. Тя е от чисто злато и злият враг я отмъкнал от завист, за да не могат людете да я използват за богослужение, тъй като тя била особено силна и свята. Един гмуркач се наел да доплува до нея и да я овърже с въжета, та людете на брега спокойно да я измъкнат и да си върнат камбаната. Само че той изплувал, без да е свършил работата си, и рекъл, че долу в морските дълбини има зелена ливада, камбаната лежи върху една маса, а до нея има черно куче, което не позволява тя да бъде докосната. Пак там видял и чул морска русалка, която казала, че е все още много рано камбаната да бъде взета. Един осемдесетгодишен мъж разказвал за тази Дяволска баня следното: В една лятна вечер някакъв селянин от Люторст се задържал на това място по-дълго от обичайното, продължавайки да оре и след като ударило за вечерня, като подкарвал конете и момчето си с ругатни и удари. Тогава от дълбините се появил голям, черен и силен кон. Безбожният и разбеснял се селянин го хванал и в името на дявола го запрегнал пред другите коне с намерението да не спира за отдих, докато нивата не бъде изорана. Момчето се разплакало и искало да си отиде у дома, но селянинът го нахокал здраво. Тогава черният кон, свеж и силен, повлякъл бедните изтощени коне заедно с плуга, момчето и селянина към бездънната Дяволска баня и никога повече не били видени. Който призовава дявола, трябва и да му служи.