Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Teufelsloch zu Goslar, 1816 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
В стената на църквата в Гослар се вижда процеп, за който се разказва следното: Веднъж епископът на Хилдесхайм и абатът на Фулда спорели здраво за престиж, като всеки искал да седи в църквата до императора, и епископът успял да си завоюва почетното място в първия ден на Рождество. Тогава абатът тайно поръчал въоръжени мъже в църквата, които призори със сила трябвало да наложат правата му. Епископът обаче научил за това и наел също въоръжени мъже в църквата. През въпросния ден те възобновили спора си с думи, сетне на дело, рицарите излезли напред и се вкопчили в битка; църквата заприличала на бойно поле и кръвта потекла обилно по Божията нива. Крамолата продължила три дена и по време на битката дяволът пробил дупка в стената и се показал на сражаващите се. Той разпалвал яростта им и отнасял душите на падналите герои. Дяволът останал, докато битката продължавала, а сетне изчезнал, понеже нямало повече какво да дири там. След това се опитвали да зазидат дупката в църквата, и това им се удавало до последния камък; но като го поставели, всичко отново рухвало и дупката зейвала отново. Напразно я заклевали и я ръсели със светена вода, накрая се обърнали към херцога на Брауншвайг и го помолили да прати своите зидари. Те вградили една черна котка и като положили последния камък, изрекли следните думи: „Ако не искаш да стоиш в името Божие, стой в името дяволово!“ Това подействало и дяволът се държал спокойно, само дето следната нощ в стената се появила цепнатина, която може да бъде видяна и днес.
Според Август Лерххаймер[38]: Под въздействието на магия епископът и абатът спорили кой има правото да седи до архиепископа на Майнц. След като крамолата стихнала, по време на месата изпели: „Ти създаде този славен ден.“ Тогава дяволът се явил под купола и запял с груб силен глас: „Аз направих този ден размирен.“[39]