Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Höselberg, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

В Тюрингия недалеч от Айзенах има планина, наречена Хьозелберг, в която обитава дяволът и където вещиците отиват на поклонение. От време на време оттам се разнасят жалостиви вопли и крясъци, издавани от дяволите и бедните души; през 1398 година посред бял ден край Айзенах избухнали три големи пожара, пламъците се издигали известно време във въздуха, сетне се слели, после се разделили отново и накрая потънали в същата тази планина. Когато друг път лодкари преминали покрай нея, натоварени с вино, злият враг им се явил, примамил ги вътре и им показал техни познати, които тъкмо били поставени сред адските пламъци.

Сказанието е следното: Някога живял крал на Англия със съпругата си, Райншвайг, която взел въпреки по-ниския й произход, само заради добродетелността й. Когато кралят, когото тя обичала безмерно, умрял, кралицата искала да съхрани верността си към него, раздавала милостиня и се молила за спасение на душата му. Тогава се говорело, че господарят й е в чистилището, намиращо се в Хьозелберг в Тюрингия, така че благочестивата кралица поела за Германия и си построила в подножието на планината параклис, за да се моли в него, а наоколо възникнало село. Злите духове й се явявали, поради което тя нарекла местността Сатанинското място[34], което лека-полека станало Зателщет.

Бележки

[34] Satanstedt.

Край