Братя Грим
Ореховите ядки

Две млади момчета, Петер и Книпинг от Верен край Корвей, претърсвали птичите гнезда, но Петер, който бил удивително мързелив, се поогледал наоколо за кратко, а сетне се излегнал под едно дърво и заспал. Изведнъж му се сторило, че някой го хваща за ухото, пробудил се и се огледал, но не съзрял никого. Затова пак отпуснал глава и заспал отново. Тогава за втори път бил сграбчен за ухото, но тъй като не забелязал никого, той заспал за трети път. Когато ухото му било изтеглено за трети път, това му омръзнало, той се изправил и се наканил да си намери друго място, където ще може да се излежава на спокойствие. Изведнъж обаче забелязал госпожицата от Вилберг, която вървешком чупела орехи, черупките слагала в джоба си, а ядките хвърляла на земята. Когато орехите се свършили, тя изчезнала. Петер обаче вървял след нея, събрал орехите и ги изял. След което се върнал, намерил Книпинг и му разказал всичко, което бил видял. Те се върнали у дома си, повикали други на помощ, започнали да копаят на мястото, на което изчезнала госпожицата, и достигнали до стара кухня, в която имало стара кухненска посуда, а сетне и до изба с бъчви, пълни с пари. Те взели толкова, колкото могли да носят, и се канели на следния ден пак да дойдат, само че всичко било изчезнало и колкото и да търсели, не успели да намерят мястото. С парите Петер си построил къща, в която живее до днес.