Иван Вазов
Любов трябва

Почтено чувство е да негодуваш,

да бъдеш съдия над всички строг

и с реч от яд пламтяща да бичуваш

недъзи, слабости, разврат, порок.

 

Добро е нещо да жигосваш века,

греховний свят да теглиш ти на съд,

да фърляш злъчни клетви въз човека,

повтаряни, откакто е светът.

 

Но има нещо по — добро, о, брате,

от твоя гняв и благороден бес,

а то е: да обичаш — и туй подвиг свят е,

и много труден, много славен днес.

 

Да любиш — то е да знайш да прощаваш,

да имаш в себе си велика мощ;

да любиш — то е храбро да съзнаваш,

че си кат всички, можеби по — лош;

 

то значи ти да вярваш в тържеството

на божий луч у бедний человек,

не с дума — с дело да ратуваш с злото,

за язви вместо бич да имаш лек.

 

Да съди всякой знай — злият тоже…

Омразата — тя пълни днес света!

Тук требува любов! — тя само може

светия кръст да вземе на Христа!