Иван Вазов
Двайсетий век

Стоиме на прага на двайсетий век.

Светът ще го среща със пенести чаши

и с песни, с надежди — че той ще е лек —

        мислителят само се плаши.

 

Ний влазяме в нов век, но не в нови дни.

Въпроси зловещи висят нерешени,

неправди царуват и вечни злини,

        вериги дрънчат нестрошени.

 

Печално наследсво изминалий век

на новий предава — тъй както прие го.

Недъзи вековни очакват лек…

        о, ще ли го найдат и в него?

 

Ил пак ще да скърца всемирний хомот

и гол меч — не разум ще има надвластье?

А как изжаднял е човешкият род

        за правда, за мир и за щастье!…