Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- König Grünewald, 1816 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
Край Кристенберг в Горен Хесен някога отдавна живял един крал и там се намирал неговият дворец. Той имал единствена дъщеря, на която много държал и която притежавала чудни дарби. Веднъж се появил неговият враг, крал на име Зеленогор[18], обсадил двореца и докато траела дългата обсада, дъщерята давала кураж на краля в двореца. Това продължило до първия ден на май. Тогава изведнъж дъщерята забелязала на разсъмване вражата войска да се приближава със зелени дървета. Обзел я страх и ужас, защото знаела, че всичко е загубено, и рекла на баща си:
Предай се, татко, на врага,
идва зелената гора.
След това пратила бащата в лагера на крал Зеленогор, с когото се споразумяла да й предостави свободен изход и правото да вземе със себе си толкова, колкото може да носи едно магаре. Тогава взела собствения си баща, поставила го върху магарето заедно с най-големите си скъпоценности и отпътувала. И след като наведнъж изминали достатъчно разстояние и почувствали умора, кралската дъщеря казала: „Тук ще си починем!“[19] Оттук носи името си и селото Волмар, намиращо се в равнината на един час път от Кристенберг. Сетне продължили през пущинака към планината, докато най-сетне открили една местност, за която кралската дъщеря казала: „Това е мястото!“[20] Те останали там, построили дворец и го нарекли Хатцфелд. На това място до ден-днешен има развалини, а от тази крепост е получил названието си и съседният град (Хатцфелд, градче на Едер, в планината, отстоящо на около четири часа западно от Кристенберг).