Иван Вазов
Де е бог?

Търсих го на небето — там го няма —

от празнотата му смутен останах.

Търсих го в земния му дом, но в храма

        аз ликът му видях.

 

Подирих го в сърцата — срещнах тамо

не бога благи — други бог жесток;

дирих го в разума — той каза само

        „Не знам какво е бог!“

 

Потърсих го в душата человешка —

там името му беше, а не той,

дирих го вред…и викнах в мъка тежка:

        — Къде си, боже мой?

 

Не виждам те в небето и в чолякът,

земята пуста е сега без теб

и пълна с кривди, зло, синджири звякат,

        цари Ваал свиреп.

 

Заглъхна в бурен твойто слово живо

и твоя благ завет за братство, мир,

теб химни пейм, а служим послушливо

        на други, лют кумир.

 

Къде си, бог на любовта, живота,

на истината извор вечен, свят?

И чух аз вик: — „Търси го на Голгота:

        той пак е там разпят!“

 

София, 1899