Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Alraun, 1816 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
Сказанието гласи, че когато наследствен крадец, комуто е по рождение присъщо да краде, понеже произлиза от рода на крадци, или младеж, чиято майка по време на бременността си с него е откраднала нещо или поне се е канела да го стори (според други става дума за невинен човек, който обаче, подложен на мъчения, се е признал за крадец), бъде обесен и пусне вода (или излее спермата си върху земята[14]), на това място израства мандрагора, или „човечето от бесилката“. Горе тя има широки листа и жълти цветове. Изравянето й е много опасно, тъй като когато бъде откъсната, тя охка, вие и крещи така ужасно, че онзи, който я изрови, много скоро умира. За да се добере до нея, човек трябва най-напред да запуши добре ушите си с памук, восък или смола, сетне в петък преди залез да отведе там напълно черно куче, което няма никакво друго петно върху тялото си, да прекръсти трикратно мандрагората и да разрови земята наоколо, така че коренът да остане едва-едва закрепен в земята. След това трябва да го привърже с въже за опашката на кучето, да му подаде парче хляб и бързо да избяга оттам. Спускайки се към хляба, кучето ще измъкне корена, ала, застигнато от стоновете и виковете му, тутакси ще падни мъртво. След което човекът взема растението, измива го с червено вино, увива го в бяла и червена копринена кърпа, поставя го в някое сандъче, къпе го всеки петък, а по новолуние сменя бялата му ризка. Ако мандрагората бъде запитана, тя отговаря и разкрива бъдещи и тайни неща относно благополучието и преуспяването. Притежателят й вече няма врагове, не може да обеднее, а ако все още няма деца, сдобива се с тази брачна благодат. Остави ли до него за през нощта златна пара, на сутринта намира две; ако обаче човек иска дълго да разчита на услугите й и да се подсигури, та тя да не отслабне и умре, не бива да я претоварва, ами благоразумно е да поставя всяка нощ по половин талер или най-много един дукат, само че не винаги, ами по-рядко.
Ако притежателят на „човечето от бесилката“ умре, наследява го най-малкият син, който обаче трябва да постави в ковчега на баща си парче хляб и една монета и да го погребе с тях. Ако наследникът умре преди бащата, мандрагората се пада на най-големия син, но най-малкият също трябва да бъде погребан с хляб и пара.