Иван Вазов
Кокиче

Въз снега се е подало

ранно цъфнало кокиче.

Зърна цветенцето бяло

        миличкото птиче.

 

— Здравствуй, цвете ранобудно! —

пиленцето му издума; —

пролет иде, време чудно,

        радост в нова шума.

 

— Здравствуй — зайчето му каза, —

мъх в снега от дълго чопля…

Виждам, пролет се показа:

        скоро ще се стопля.

 

— Здравствуй, прелестно кокиче —

близкий сухи храст застена. —

Скоро пак ще ме окичи

        шумица зелена.

 

— Здравствуй — рече му въздуха, —

песен скоро ще да влее

радост в тишина ми глуха,

        слънце ще ме сгрее.

 

— Поздрав! — там от небесата

витошки орел изграка. —

В старо гняздо, на скалата,

        любов пак ме чака.

 

— Здравствуй! — рече му сърцето. —

Тежки ми са зимни бури… —

Рече и замлъкна клето,

        нищо не притури!

 

София, 23 февруари 1900