Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tanz mit dem Wassermann, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

В Лайбах в едноименната река живеел воден дух, наричан русал, или воден мъж. На рибарите и лодкарите се явявал нощем, а денем и на други люде, така че всеки можел да разкаже как той се надигал над водата и се показвал в човешки образ. През 1547 година, на първи юли, според старинния обичай цялото население на Лайбах се събира на стария площад край кладенеца, над който хвърля приятна сянка извисяващата се там красива липа. С радост и взаимно доверие хората похапнали под звуците на музика, а сетне започнали танците. След известно време дошъл един красив на вид и добре облечен младеж, който искал сякаш да се хване на хорото. Той поздравил учтиво цялото събрание и подавал ръка на всеки от присъстващите, ала дланта му била мека и леденостудена, а при докосването до нея всеки бил обземан от странен ужас. Сетне придърпал едно изкусно разкрасено и добре сложено, но свежо и дръзко момиче с лековато поведение, което се казвало Урсула Шеферин, което знаело майсторски да се води по свой си начин и да прави всякакви весели лудории. След като известно време танцували невъздържано, те започнали да се отдалечават все повече от площада, който ограждал хорото, от липата към Зитиховия двор, сетне покрай него към реката, където пред погледа на много лодкари той скочил с момичето в реката и двамата изчезнали от погледа.

Липата стояла до 1638 година, когато трябвало да бъде отсечена поради старост.

Край