Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Ahnfrau von Rantzau, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. —Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

В благородния род от Ранцау в Холщайн се разказва такова предание: Една нощ прабабата на дома спяла в обятията на съпруга си и била събудена от едно дребно човече, което носело някакво фенерче. Човечето я извело от двореца и я отвело в една куха планина при някаква родилка. По желание на последната жената положила ръка върху главата й, вследствие на което тя скоро родила. Водачът отвел прародителката обратно в двореца и я дарил с парче злато с указанието да направи от него три неща: петдесет монети, колче за привързване на палатка и вретено според броя на трите си деца, двама синове и една дъщеря; а също и с предупреждението да пазят добре тези три неща, защото в противен случай родът й ще западне.

Омъжената отскоро графиня, която произхождала от датски род, отдъхвала в обятията на съпруга си, когато дочула шумолене: завесите на леглото били дръпнати и тя видяла красива женичка, висока само един лакът, която стояла пред нея със светилник в ръцете. Тази женичка заговорила: „Не се страхувай, няма да те нараня, напротив, ще те направя щастлива, стига само да ми помогнеш за онова, от което имам нужда. Стани и ме последвай натам, където ще те заведа, не яж от онова, което ще ти бъде предложено, и не вземай друг подарък, нежели онзи, който аз самата ще ти подам и който със сигурност можеш да задържиш.“

Графинята тръгнала с нея и пътят ги отвел под земята. Те стигнали до стая, озарена от сиянието на злато и скъпоценни камъни и пълна с дребни мъже и жени. Не след дълго се появил техният крал и отвел графинята до едно легло, на което в родилни болки лежала кралицата, с молба да й помогне. Графинята се заела с това и кралицата щастливо родила синче. Сред гостите настанала голяма радост, те завели графинята до една отрупана с вкусни храни маса и настоявали да си хапне. Но тя не докоснала нищо, не взела и от скъпоценните камъни, струпани в златни купи. Най-сетне била отведена от първата си водачка и се върнала в леглото си.

Тогава женичката от планината казала: „Ти направи голяма услуга на нашето кралство, за която следва да бъдеш възнаградена. Ето ти тези три дървени пръчки, сложи ги под възглавницата си и утре сутрин те ще се преобразуват в злато. От първата направи колче за привързване на палатка, от втората — монети, от третата — вретено, и не разкривай тази история на никого в света освен на съпруга си. Заедно ще създадете три деца, които ще са трите разклонения на вашия дом. Който получи колчето, ще е удачлив във войните, а такова ще е и потомството му; който придобие монетите, ще заема високи държавни постове, а същото се отнася и за децата му; комуто бъде дадена хурката, ще бъде благословен с многобройно потомство.“

Като казала това, жената от планината се оттеглила, графинята заспала, а когато се събудила, разказала на съпруга си случилото се като сън. Графът й се надсмял, ала когато посегнала под възглавницата, там лежали три златни пръчици; двамата се учудили, но постъпили така, както им било наредено.

Предсказанието се сбъднало напълно и различните разклонения на дома пазели грижливо съкровищата. Тези, които ги загубили, били изтрити от лицето на земята. За тези с монетите се разказва, че веднъж датският крал поискал от едного от тях една монета и в същия миг, когато кралят я поел, поднеслият му я изпитал силна болка във вътрешностите си.

Според един устен разказ пък графинята получила престилка трески, които да хвърля в камината. На сутринта, когато всичко й се струвало като сън, поглежда в камината и вижда, че тя е пълна със злато. През следващата нощ женичката идва отново и й казва да направи от златото три неща: вретено, чаша и меч. Когато мечът почернее, някой от семейството ще погине от меч, а ако мечът изчезне, ще бъде убит от брата си. Графинята нарежда трите парчета да бъдат обработени. Впоследствие един път мечът почернява, а сетне напълно изчезва; един от графовете Ранцау бива убит и — както се оказва впоследствие — тъкмо от брата си, който не го разпознал.

Край