Братя Грим
Вълшебният корен ^[0]

В стари времена един овчар пладнувал мирно на Кьотерберг и веднъж, като се обърнал, видял да стои пред него разкошна принцеса, която му рекла: „Вземи градинската млечка и ме последвай.“ Градинската млечка се добива, като човек затъкне гнездото на зелен кълвач (сврака или папуняк) с парче дърво; като види това, птицата тутакси отлита и знае как да намери чудния корен, който човек напразно е търсил. Тя го донася в човката си и иска да отпуши с него гнездото си; понеже поднесе ли го до дървения клин, той изскача, все едно е избит със силен удар. Когато го втъкне и клинът изскочи с голям шум, птицата го изпуска уплашена (но може и да бъде постлана бяла или червена кърпа под гнездото, така че тя да го хвърли там, след като го е използвала). Пастирът разполагал с такъв корен, оставил животните си и последвал госпожицата. Тя го отвела до една пещера в планината. Когато се доближавали до врата или до запречен проход, той трябвало да поднесе корена си и тутакси преградата се разпадала с грохот. Те продължавали да вървят, докато стигнали до средата на планината, където седели още две девици, които предели усърдно; злият дух също бил там, само че безсилен и завързан под масата, пред която седели двете. Наоколо имало кошове, натъпкани със злато и блестящи скъпоценни камъни, и кралската дъщеря се обърнала към овчаря, който стоял и се блещел към съкровищата: „Вземи си, колкото искаш.“ Без да се мае, той започнал да граби и тъпче джобовете си, колкото можели да съберат, а след като, натоварен догоре, поискал да излезе оттам, тя рекла: „Само не забравяй най-доброто!“ Той помислил, че иде реч не за друго, ами за съкровищата, и вярвал, че се е подсигурил достатъчно, ала тя имала предвид въпросния корен. Когато излязъл без корена, който оставил върху масата, вратата се затръшнала шумно рязко току зад гърба му, без да му навреди, при все че той иначе лесно би изгубил живота си. Голямото богатство отнесъл щастливо в дома си, но входа никога повече не съумял да открие.