Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (98)

Глава 97

На бюрото в найлонов джоб се намираше бележката на похитителите, така че и двамата с Конклин я виждахме.

АКО ПОТЪРСИТЕ ПОЛИЦИЯТА, ТЯ УМИРА.

АКО ПОЧУВСТВАМЕ НЯКАКЪВ НАТИСК, ТЯ УМИРА.

Тези думи ни потресоха, не можехме да се дистанцираме от усещането, че като сме работили по случая, всъщност вероятно сме причинили смъртта на Мадисън.

На обяд, когато дойде Дейв Станфорд, предадохме бележката на ФБР. Джейкъби поръча пай от пицария „Престо“. Конклин придърпа стол за Станфорд и му показахме нашите досиета.

След час всичко вече опираше до едно: общото между семейство Уитън в Бостън и семейство Тайлър в Пасифик Хайтс беше „Уестуд Реджистри“.

Започнахме да се обаждаме на хората от списъка, който ни остави Мери Джордан. Отне ни известно време, но приключихме.

Конклин и Маклийн потеглиха с колата на Станфорд. А ние с Джейкъби отново щяхме да бъдем партньори за един ден.

Щеше да ми е приятно да гледам познатата физиономия до себе си, да наблюдавам как тежкото му туловище се мъчи да се настани на шофьорското място.

— Извинявай за забележката, обаче изглеждаш, сякаш са те влачили по корем — каза той.

— От този проклет случай направо се поболях! Но след като повдигна въпроса, Джейкъби, искам да те питам нещо. Не ти ли е хрумвало поне веднъж да ме излъжеш, когато изглеждам отвратително?

— Не, нищо подобно.

— Сигурно това е едно от нещата, които ми харесват у теб.

— Хайде, не ме четкай — засмя се той, зави рязко по „Ломбард“ и паркира колата.

През следващите пет часа намерихме и разпитахме четирима клиенти и бавачки, свързани с „Уестуд Реджистри“. Когато слънцето освети облаците на запад, които на тази светлина приличаха на розов захарен памук, се събрахме с Маклийн и останалите в Съдебната палата.

Срещата беше безсмислена, защото за цялото време на разпитите не бяхме чули друго, освен хвалби за „Уестуд Реджистри“ и техните супербавачки.

Около седем часа вечерта се разделихме, за да продължим на другия ден сутринта. Пресякох „Брайънт“, изкарах колата си от паркинга и потеглих към Потреро Хил.

Светлини блещукаха в целия град, когато паркирах пред милата си родна къща.

Бях вече с ръка на дръжката на колата, когато нещо закри светлината откъм отсрещния прозорец на автомобила.

Сърцето ми заби лудо, когато подадох глава, а от тъмното изплува нечия фигура. Отне ми няколко секунди да разбера какво става. И дори тогава не повярвах на очите си.

Видях Джо.