Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (97)

Глава 96

Стоях заедно с Конклин в дневната на семейство Тайлър. Само преди петнайсет минути съседката Мириам Девайн беше предала бележката от похитителите.

Тя беше произвела ефект на емоционална ядрена бомба за Елизабет Тайлър, а и за мен имаше същия ефект.

Спомних си, че огледах къщата на Девайн в деня на отвличането. Беше в кремав цвят, викторианска, много приличаше на къщата на семейство Тайлър. Говорих с икономката на семейство Девайн — Гуадалупе Перес. Беше ни казала на развален английски, че семейство Девайн отсъстват.

Преди девет дни не бих могла да си представя, че Гуадалупе е взела писмо, пъхнато под вратата на къщата, и го е притурила към останалата поща на семейство Девайн.

Никой не би могъл да се досети, но мен ме гризеше съвестта.

— Колко добре се познавате със семейство Девайн? — попита Конклин Хенри Тайлър, който обикаляше наоколо бесен.

На всяка свободна повърхност и по стените имаше снимки на Мадисън — бебешки снимки, семейни портрети, снимки, направени на празници.

— Не са те, разбирате ли? Семейство Девайн не са извършили престъплението — крещеше Тайлър. — Мадисън я няма! — Стискаше с ръце главата си и ходеше напред-назад. — Твърде късно.

Обърнах очи към бюфета и се взрях в едрите букви, които можех да разчета от метър и половина разстояние.

ДЪРЖИМ ДЪЩЕРЯ ВИ.

АКО ПОТЪРСИТЕ ПОЛИЦИЯТА, ТЯ УМИРА.

АКО ПОЧУВСТВАМЕ НЯКАКЪВ НАТИСК, ТЯ УМИРА.

СЕГА МАДИСЪН Е ЖИВА И ЗДРАВА, ЩЕ ОСТАНЕ ЖИВА И ЗДРАВА, ДОКАТО СИ МЪЛЧИТЕ.

ТАЗИ СНИМКА Е ПЪРВАТА. ВСЯКА ГОДИНА ЩЕ ПОЛУЧАВАТЕ НОВА СНИМКА НА МАДИСЪН.

МОЖЕ ДОРИ ДА ВИ СЕ ОБАДИ ПО ТЕЛЕФОНА.

МОЖЕ ДОРИ ДА СЕ ВЪРНЕ У ДОМА.

БЪДЕТЕ РАЗУМНИ. БЪДЕТЕ ДИСКРЕТНИ.

ЕДИН ДЕН МАДИСЪН ЩЕ ВИ Е БЛАГОДАРНА.

Снимката на Мадисън, която придружаваше бележката, очевидно беше извадена на домашен принтер около час след отвличането. Детето изглеждаше чисто и здраво, носеше синьото палто и червените обувки.

— Дали ще разбере, че не сме получили бележката. Дали ще разбере, че не сме искали да го предизвикаме.

— Нямам представа, господин Тайлър, не бих могла наистина да…

Елизабет Тайлър ме прекъсна, жилите на врата й се изопваха от напрежение, щом заговореше.

— Мадисън е най-умното и лъчезарно момиченце. Тя пее, свири на пиано, има най-прекрасния смях. Дали не е изнасилена? Да не би да е вързана в някое мазе? Да не би да е гладна и на студено? Наранена ли е? Страх ли я е? Вика ли ни? Чуди ли се защо не сме при нея? Или всичко това е минало и е в Божиите ръце? Само това си мислим, господа полицаи. Трябва да знаем какво се е случило с дъщеря ни. Трябва да постигнете повече, отколкото смятате, че можете — каза Елизабет Тайлър. — Трябва да я върнете у дома.