Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (95)

Глава 94

Дейвид Хейл подаде бележка на Юки — карикатурен булдог с каишка с шипове и лиги, потекли от устата му. В балончето над главата му се четеше: „Дръж!“

Юки се засмя, после си помисли как Лен Паризи би обикалял из залата с широките си крачки и би схрускал за закуска платения психиатър на Мики Шърман.

Нарисува кръг около картинката и го подчерта.

После стана и заговори още преди да бе стигнала до подиума.

— Доктор Фридман, вие сте добре известен като свидетел експерт, нали?

Фридман потвърди и посочи, че е свидетелствал както за защитата, така и за обвинението през изминалите девет години.

— В такъв случай защитата ви е платила, за да предоставите мнение?

— Да. Точно така.

— А колко ви плати?

Фридман погледна към съдия Мур, който отвърна на погледа му:

— Моля, отговорете на въпроса, доктор Фридман.

— Получих около осем хиляди долара.

— Осем хиляди, добре. А колко време лекувахте обвиняемия?

— Той не ми беше пациент в същинския смисъл.

— О! — каза Юки. — В такъв случай позволете да ви попитам как поставяте диагноза на някого, когото не сте лекували?

— Имах три срещи с господин Бринкли, по време на които го подложих на серия от тестове. Способен съм да поставя диагноза на господин Бринкли и без да го лекувам — изсумтя Фридман.

— И на базата на трите срещи преценихте, че обвиняемият не е можел да различи правилно от погрешно по време на убийствата?

— Точно така!

— Не сте направили рентген, за да откриете тумор, който може да притиска мозъка му?

— Не, разбира се.

— И как да сме сигурни, че господин Бринкли не е лъгал по време на тестовете, така че да се изкара невинен?

— Не може да излъже — каза Фридман, — тестовете са като детектор на лъжата. Те се повтарят по много различни начини и ако отговорите са последователни, пациентът казва истината.

— Докторе, вие ползвате тестовете, защото не можете да надникнете в ума на пациента, нали?

— Е, прави се преценка и на поведението.

— Разбирам. Доктор Фридман, срещали ли сте понятието „съзнание за вина“?

— Да. Отнася се за действията на личност, с които тя показва, че осъзнава вината за нещо, сторено от нея.

— Много добре казано, докторе — продължи Юки. — Ако някой застреля толкова хора, а после избяга, това не е ли проява на съзнание за вина? Не показва ли, че той осъзнава погрешността на извършеното деяние?

— Слушайте, госпожице Кастеляно, не всичко, което даден човек върши в такова състояние, е логично. Хората на ферибота са се разкрещели и са се втурнали към него с намерение да го нападнат. И той е побягнал. Повечето хора биха постъпили по същия начин.

Юки хвърли поглед към Дейвид, който кимна насърчително. Щеше й се с нещо да притисне Фридман, а нямаше с какво.

Но го откри.

— Доктор Фридман, професионалният ви нюх има ли значение за вашата преценка?

— Със сигурност. Инстинктът, интуицията са от значение в много области на познанието. Така че — да, използвах и интуицията си, не само официалния психологически протокол.

— А определихте ли дали господин Бринкли е опасен, или не.

— Разговарях с него преди и след лечението с риспердал. По мое мнение той не е опасен.

Юки сложи и двете си ръце на плота пред Фридман, погледна го в очите, забрави за всичко и всички в залата и заговори със страха, който изпитваше всеки път, щом погледнеше ненормалника, седнал до Мики Шърман.

— Доктор Фридман, вие сте разговаряли с обвиняемия, докато е бил зад решетките. Пробвайте инстинкта си с това: ще се чувствате ли спокоен, ако се прибирате у дома в такси заедно с господин Бринкли? Ще сте спокоен ли, ако трябва да отидете на вечеря в дома му? А ще се качите ли сам с него в асансьор?

Мики Шърман скочи.

— Възразявам, господин съдия. Тези въпроси трябва да се отхвърлят и игнорират.

— Приема се — изръмжа съдията.

— Приключих с този свидетел, господин съдия — каза Юки.