Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (91)

Глава 90

Съседката Вирджиния Хаусам беше някъде под трийсетгодишна и работеше в нощен клуб в града. Тя ни каза, че Уайът бил търговец, че бил много свестен и въобще не е възможно някой, който е с всичкия си, да иска да го нарани.

Благодарихме на госпожица Хаусам за помощта и слязохме по аварийното стълбище с идеята, че хората, които живеят под апартамента на убития, може да са чули странен шум и вероятно ще дадат някакъв ориентир за часа на нападението.

Тъкмо слизахме с Конклин, когато телефонът ми иззвъня. На дисплея се изписа името на Дейв Станфорд.

— Да.

— Имам хубава новина.

Направих знак на Конклин да долепи ухото си, за да чува.

— Новини за Ерика Уитън?

— Не, но да знаете, че Чарли Рей си е изпил топлия шоколад със сметана и сега спи в собственото си легло — изсмя се Станфорд.

— Прекрасно, Дейв! Какво се е случило?

Станфорд ми разказа, че се появил съпругът на някаква съкрушена жена. Тяхното дете починало преди седмици.

— Жената, която отвлякла Чарли, била съсипана от мъка — каза Станфорд. — Тя карала по улицата и видяла Чарли да наднича иззад оградата. Спряла и го отвлякла.

— Арестувана ли е?

— Да, но тя не е нашият човек, Линдси. Няма нищо общо с Ерика Уитън или Мадисън Тайлър. Лекуват я, взима антидепресанти, а вчера е излязла за първи път от дома си, откакто е починало детето й.

Благодарих на Станфорд и затворих телефона. Конклин стоеше до мен. Гледах го в очите, усещах напрежението му.

— Значи нямаме нищо — каза Рич.

— Не, имаме нещо — подхвърлих и продължих надолу по стълбите. — Имаме убиец, който вилнее в тази проклета сграда. Колкото до Мадисън Тайлър, пак сме в задънена улица.