Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 6th Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
sqnka(2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: Шестата жертва

Преводач: Десислава Спасова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Симолини

Редактор: София Бранц

Коректор: Евелина Попова

ISBN: 978-954-529-646-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899

История

  1. —Добавяне

Глава 89

С Конклин излязохме от асансьора и се озовахме в застлан с килим коридор, насред който стояха две ченгета и разговаряха. Бяха застанали пред вратата на апартамент 6G. Разпознах полицай Патрик Нунан, който се готвеше да мине към „Убийства“.

— Какво се е случило тук?

— Кървава баня, ето какво, сержант. Името на жертвата е Бен Уайът. Живее в сградата от около година.

Конклин повдигна заградителната лента и аз се промуших под нея, а Нунан продължи с подробностите:

— Нападателят е влязъл през вратата — каза той. — Или вратата е била отворена, тоест жертвата го е пуснала, или ненормалникът е имал ключ.

— Кой се е обадил?

— Съседката. 6F. Вирджиния Хаусам.

Двамата с Конклин влязохме в бедно обзаведения апартамент на жертвата. Главата на мъжа лежеше в кървава локва, тъмна на фона на полирания дъбов под.

Беше цветнокож, на около трийсет години, в добра форма. С шорти, тънка сива тениска и маратонки. Лежеше на лявата си страна до крос тренажор.

Наведох се да го огледам по-отблизо. Очите му бяха затворени, едва дишаше, но все още беше жив.

Санитарите влязоха шумно, струпаха се около жертвата и на три вдигнаха човека на носилката.

Най-близкият до мен санитар каза:

— Той е в безсъзнание. Ще го откараме в болница „Сан Франциско Дженеръл“. Бихте ли се отдръпнали, сержант? Благодаря!

С Чарли Клапър и няколко следователи влязохме в дневната на Уайът и отидохме до бягащата пътека под съпровода на сирените, които виеха, докато линейката се отдалечаваше по „Таунсенд“.

— Кабелът на уреда е срязан — каза Клапър, като показа къде е направен срезът: сякаш бе използван остър нож. — Видя ли жертвата? — попита ме той.

— Да, човекът е жив, Чарли. Поне засега. Според мен е нападнат отзад.

Както и в случая с Ирене Волковски, каквото и да беше използвано за удара по черепа на Бен Уайът, оръжието вече не беше в апартамента. Както и в първия случай, всичко беше оставено недокоснато.

Без съмнение между почти ежедневните нападения, които всяваха ужас в „Блейкли Армс“, имаше връзка.

Но каква е тя? Какво става?