Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 6th Target, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Десислава Спасова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: Шестата жертва
Преводач: Десислава Спасова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: София Бранц
Коректор: Евелина Попова
ISBN: 978-954-529-646-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6899
История
- —Добавяне
Глава 89
С Конклин излязохме от асансьора и се озовахме в застлан с килим коридор, насред който стояха две ченгета и разговаряха. Бяха застанали пред вратата на апартамент 6G. Разпознах полицай Патрик Нунан, който се готвеше да мине към „Убийства“.
— Какво се е случило тук?
— Кървава баня, ето какво, сержант. Името на жертвата е Бен Уайът. Живее в сградата от около година.
Конклин повдигна заградителната лента и аз се промуших под нея, а Нунан продължи с подробностите:
— Нападателят е влязъл през вратата — каза той. — Или вратата е била отворена, тоест жертвата го е пуснала, или ненормалникът е имал ключ.
— Кой се е обадил?
— Съседката. 6F. Вирджиния Хаусам.
Двамата с Конклин влязохме в бедно обзаведения апартамент на жертвата. Главата на мъжа лежеше в кървава локва, тъмна на фона на полирания дъбов под.
Беше цветнокож, на около трийсет години, в добра форма. С шорти, тънка сива тениска и маратонки. Лежеше на лявата си страна до крос тренажор.
Наведох се да го огледам по-отблизо. Очите му бяха затворени, едва дишаше, но все още беше жив.
Санитарите влязоха шумно, струпаха се около жертвата и на три вдигнаха човека на носилката.
Най-близкият до мен санитар каза:
— Той е в безсъзнание. Ще го откараме в болница „Сан Франциско Дженеръл“. Бихте ли се отдръпнали, сержант? Благодаря!
С Чарли Клапър и няколко следователи влязохме в дневната на Уайът и отидохме до бягащата пътека под съпровода на сирените, които виеха, докато линейката се отдалечаваше по „Таунсенд“.
— Кабелът на уреда е срязан — каза Клапър, като показа къде е направен срезът: сякаш бе използван остър нож. — Видя ли жертвата? — попита ме той.
— Да, човекът е жив, Чарли. Поне засега. Според мен е нападнат отзад.
Както и в случая с Ирене Волковски, каквото и да беше използвано за удара по черепа на Бен Уайът, оръжието вече не беше в апартамента. Както и в първия случай, всичко беше оставено недокоснато.
Без съмнение между почти ежедневните нападения, които всяваха ужас в „Блейкли Армс“, имаше връзка.
Но каква е тя? Какво става?