Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (88)

Глава 87

Върнахме се в Съдебната палата след петнайсет минути. С Конклин и Мери Джордан седнахме в схлупената мрачна столова. Тя стискаше чаша кафе, без да пие от нея.

— След като вие си тръгнахте тогава, преди господин Ренфру да се върне от пътуването, реших да поогледам вътре. И открих това — каза тя и извади от чантата си преснимана страница от счетоводна книга. — От регистъра е, те така го наричат.

— Къде намери това, Мери? — попита Конклин.

— Открих ключа за личния офис на Ренфру. Там пазят регистъра.

Обадих се в прокуратурата да потърся помощник областния прокурор Кати Валой. Осведомих я, а тя каза, че ще приключи след минута.

Тя беше от хората, за които една минута наистина означаваше една минута. Дойде в столовата и аз й представих Мери Джордан.

— Сержант Боксър или полицай Конклин искали ли са от вас да търсите такива материали?

— Разбира се, че не.

— Ако някой от тях ви е помолил да го сторите — каза Валой, — това ви прави агент на полицията, така че ще трябва да изключим документа, от който сте преснимали тези материали, като доказателство, ако се стигне до процес.

— Направих всичко по своя инициатива — потвърди Джордан, — така че Бог да ми е на помощ.

Валой се усмихна и каза:

— Линдси, все някога трябва да се обядва! — помаха ми с пръсти и излезе от столовата.

Помолих Мери да ми даде да разгледам листа и тя ми подаде таблица, в която имаше графи като „Назначения“, „Клиенти“, „Такси“. Всички вписвания бяха за настоящата календарна година.

Списъкът с назначения беше съставен от женски имена, повечето на чужденки. Имената на клиентите в по-голямата си част съдържаха „господин“ или „госпожа“, а таксите се нижеха в петцифрени числа.

— Всички изредени момичета са били настанени в семейства през тази година? — попитах аз.

Мери кимна, каза ми:

— Спомняте ли си, разправях ви за Хелга — едно от момичетата от агенцията, което изчезна преди около осем месеца? Беше по времето, когато те бяха в Бостън.

— Спомням си.

— Е, погледнах в регистъра. Ето я — каза тя и посочи с пръст на страницата. — Хелга Шмит. А и хората, при които е работила, също са тук. Пенелопи и Уилям Уитън.

— И? — окуражи я Конклин.

— Според регистъра семейство Уитън имат дъщеря на име Ерика. Тя е математически гений, на четири години е, а решава задачи за прогимназията. Прегледах информацията за тяхното семейство в интернет и открих това интервю в „Бостън Глоуб“. — Още един лист изскочи от чантата на Мери Джордан. Тя сложи разпечатката от вестника на масата, обърна я така, че да можем да я прочетем, а докато четяхме, накратко обясни: — Публикувано е в раздела „Живот“ миналия май. Господин Уитън е винен критик, със съпругата му са дали интервюто в своя дом. Ето тук — каза Джордан, като посочи към края — господин и госпожа Уитън казват на репортера, че дъщеря им Ерика е отишла да живее в Англия при сестрата на госпожа Уитън. И била частна ученичка. — Изглежда ми толкова странно. Направо е невероятно. Семейство Уитън наема бавачка. Бавачката внезапно напуска, а те изпращат дъщеря си в Европа. Ерика е само на четири години. Семейството може да си позволи всички учители и бавачки тук. Защо ще я изпращат толкова далече?

С Рич разменихме погледи, а Джордан продължи:

— Може би изобщо нямаше да се заинтригувам от тази история, ако не беше убийството на Паола и отвличането на Мадисън — каза Джордан. — Просто не вярвам, че Ерика Уитън живее в Англия. Мислите ли, че съм луда?

— Знаете ли какво мисля, Мери? — казах й. — Според мен имате интуицията на много способно ченге.