Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (85)

Глава 84

Затворих и заключих вратата на стаята си, замаяна от желание и копнеж, облекчение и съжаление. Минута по-късно си съблякох дрехите и се пъхнах под горещия душ, а кръвта пулсираше в главата ми.

Чиста и розова, се увих в хавлиената кърпа. Издухах косата си със сешоара. Избърсах парата от огледалото над мивката и се огледах критично в него. Все още бях млада и привлекателна. Гърдите ми бяха твърди, коремът — плосък, пясъчнорусата ми коса се спускаше на вълни до под раменете.

Защо не ми се обажда Джо?

Сложих си белия хотелски халат, отидох в стаята, проверих празната гласова поща на мобилния си телефон, както и онемелия телефонен секретар у дома.

Бяха изминали шест дни от срещата ми с Джо.

Наистина ли нещата между нас са приключили?

Повече никога ли нямаше да го видя? Защо не ми се обажда?

Пуснах пердетата, отгърнах обточената със златен кант завивка, нагласих възглавниците. Легнах си замаяна от виното и душа.

Когато затворих очи, си дадох сметка, че избледняващият образ на Джо е изместен от други, по-непосредствени фантазии.

Върнах се само половин час назад във времето, когато Рич ме държеше в обятията си. Върнах се към момента, когато да танцувам с него се превърна от приятно в твърде приятно преживяване, когато бях обгърнала врата му с ръце и се бях притиснала към него.

В тези усещания няма нищо нередно, си казах. Ние сме просто хора, и аз, и той, това е съвсем естествена реакция в случая — бяхме сами двамата.

Стресна ме потропване по вратата.

Сърцето ми подскочи, когато чух потрепването за втори път.