Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (82)

Глава 81

Патрулните коли бяха паркирани на еднопосочната улица пред дървената къща на семейство Рей. Беше една от многото подобни къщи, накацали една до друга от двете страни на улицата.

Няколко ченгета разговаряха на тротоара. Поздравиха ни, когато показахме значките си. „Домът на майката“, каза ни един униформен.

Айлийн Рей се приближи до вратата. Тя беше бяла, малко над трийсет години, висока към метър и седемдесет и пет, бременна — вероятно в осмия месец — и изглеждаше ужасно уязвима. Тъмната й коса беше вързана на опашка, лицето й беше подуто и зачервено от плач.

Представих й Конклин и себе си, а госпожа Рей ни покани вътре, където един техник от ФБР монтираше подслушвателно устройство в телефона.

— Полицията се отнесе много съпричастно, ние сме страшно благодарни — каза госпожа Рей и ни посочи диван и фотьойл, на които да седнем.

Дневната беше препълнена с украсени кутии, кошници, клетки за птици, изсушени цветя, както и със сгънати кашони, натрупани на пода, близо до кухненската маса. Всепроникващата миризма на лавандула донякъде оприличаваше жилището на Рей с магазин за подаръци.

— Работим у дома — каза госпожа Рей в отговор на въпроса, който още не бях задала, — eBay.

— Къде е съпругът ви? — попита Конклин.

— Скоти и един агент от ФБР обикалят наоколо заедно с Браяна — отговори тя. — Съпругът ми се моли на Господ да намерим Чарли някъде да се скита изгубен. Колко ли е ужасен! — извика Айлийн Рей. — Боже мой, какво ли изживява! Кой може да го е отвлякъл? — попита тя с пресипнал глас. — И защо?

С Конклин нямахме отговор на този въпрос, но я засипахме с въпроси — питахме я за редовните й маршрути, за отношенията й с нейния съпруг, а също защо портата към двора е била отворена.

Попитахме я също дали някой — приятел, роднина или непознат — е проявявал прекалено или неуместно внимание към Чарли.

Нищо от онова, което тя ни каза, не осветли ситуацията.

Айлийн Рей усукваше носна кърпичка в ръцете си, когато Скот Рей се прибра с агента от ФБР и бавачката, момиче с бебешко лице, тийнейджърка.

С Конклин се разделихме, той разпита Скот в детската стая, аз се затворих с Браяна в кухнята. За разлика от европейския внос на „Уестуд Реджистри“ Браяна Кърни беше второ поколение американка, местно момиче, което живееше на три пресечки и се грижеше за Чарли почасово.

С други думи, Браяна беше детегледачка.

Браяна ревна с дълбоки сърцераздирателни ридания, когато я притиснах с въпроси за познанствата, които поддържа, за приятеля й, а също за интереса на външни хора към живота на семейство Рей и към навиците им.

Най-сетне затворихме бележниците си и казахме довиждане, напускайки уютната къща точно когато електрическите свещници на прозорците светнаха.

— Момичето няма нищо общо с отвличането — казах аз.

— Нищо у съпруга не ме смути — съобщи партньорът ми. — Прилича на похищение от педофили.

— Да, прекалено е лесно да отвлечеш дете. Перверзникът казва: „Искаш ли да видиш една играчка?“ Детето се приближава. Той го натиква вътре и потегля. Няма свидетели. Няма улики. А сега — казах аз — започва дългото чакане на телефонно обаждане… което не се осъществява.