Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (80)

Глава 79

Юки седна срещу мен на масата до вратата в „Макбейнс“. Изглеждаше повече от разтревожена. Изглеждаше, сякаш се разкъсва от самообвинения.

— Трябваше да преформулирам въпросите — каза Юки, след като даде поръчката. Мястото беше претъпкано с адвокати и техните клиенти, ченгета, а също и всякакви служители от Съдебната палата. Юки трябваше да повиши тон, за да я чуя над глъчката. — Трябваше да те попитам какво си помислила, когато Бринкли ти е казал за гласовете.

— Кой го е грижа какво съм помислила? Голяма работа.

— Напротив, важно е — Юки отметна с ръка косата си. — Сержант Боксър, какво си помислихте, когато господин Бринкли ви каза, че чува гласове, които го подтикват да убива.

Свих рамене.

— Хайде, Линдси. Щеше да кажеш, че си помислила, че се опитва да се изкара луд.

— Юки, не може да наредиш всичко по конец. Вършиш си работата прекрасно. Наистина.

Юки изсумтя.

— Мики успешно извърта всичко негативно в позитивно. „Клиентът ми е убивал хора без причина, значи е луд, нали така?“

— Само на това може да разчита. Слушай, Бринкли ми изглеждаше с ума си, точно това казах. Съдебните заседатели няма да се хванат на твърдението на Бринкли, че чувал гласове.

— Да — Юки смачка хартиената си салфетка. — Чудя се какво ли е казала най-близката приятелка на Марша Кларк, преди съдебните заседатели да обявят О Джей Симпсън за невинен. „Не се тревожи, Марша, на никого не му пука за ръкавицата.“

Облегнах се на стола си, когато Сид ни донесе бургерите с пържени картофки.

— Слушай — казах й, — видях Мики на стълбите в Съдебната палата, заобиколен от репортери. Не е ли странно, че миналото лято обожавахме начина, по който си играе с медиите. А сега си мисля по негов адрес: „Ах, ти, медийна свиньо!“

Юки не се засмя.

— Юки — казах и я хванах за китката, — измъкваш се умно, водиш случая чудесно и преди всичко звучиш разумно.

— Добре, добре — отвърна тя, — приключих с мрънкането. Благодаря, че даде показания, и благодаря, че ме подкрепяш.

— Ще направиш ли нещо за мен?

— Ъ?

— Вкарай малко калории в организма си и имай вяра в себе си.

Юки вдигна хамбургера, после го остави на подноса, без да отхапе от него.

— Знаеш ли какво става, Линдси? Допуснах грешка. А при случаи като този нямаш право на грешки, дори на една! За първи път ми се случва да осъзная, че може да загубя процеса.