Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (72)

Глава 71

Юки не преставаше да мисли за лицето на Лен, изкривено от болка, докато се гърчеше от сърдечния пристъп, който едва не го уби. Тя го беше оставила в болницата снощи, стабилизиран, но слаб, и се обади на Дейвид Хейл у дома. Остави му съобщение на телефонния секретар: „Изникна нещо спешно. Среща в офиса в шест сутринта и бъди готов за съда.“

Сега Юки седеше срещу Дейвид в сумрачната конферентна зала, облицована с борова ламперия, и със записките и чаша нескафе пред себе си се опитваше да въведе колегата си в подробностите по случая.

— Защо да не поискаме отлагане? — попита я той.

Днес Дейвид бе много представителен — сако, син панталон и вратовръзка на райета. Имаше нужда от подстригване, но в момента не беше възможно. От всички, които можеха да откликнат в такъв кратък срок, най-добре щеше да се справи той.

— По три причини — каза Юки, като потупваше по масата с пластмасова лъжичка. — Първо, Ленард не иска да изпусне Джак Руни като свидетел. Когато се случи стрелбата, той е отивал на почивка. Може и да не успеем да го докараме, когато имаме нужда от него отново, което означава, че няма да можем да представим записа като доказателство.

— Добре.

— Второ, Лен не иска да изпусне съдия Мур.

— Да, и това го разбирам.

— Лен казва, че ще бъде в съда за заключителното слово.

— Той ли го каза?

— Да, каза го, когато го подготвяха за операционната. Беше ясен и непоколебим.

— Какво каза лекарят?

— Лекарят каза, цитирам: „Има реален шанс да се възстанови.“

— Наложи ли се да му отворят гръдния кош?

— Да, попитах съпругата му. Понесъл е добре операцията.

— И ще го чуем със заключителното слово след по-малко от седмица?

— Вероятно не. Нито ще го видим да танцува — отвърна Юки. — И така, трето. Лен заяви, че съм подготвена колкото него и че вярва в нас. Каза да не го разочароваме.

Дейвид Хейл се вторачи в нея с отворена уста, преди най-накрая да каже:

— Юки, аз нямам никакъв опит с явяване пред съда.

— Аз пък имам. При това няколко години.

— Твоят опит е в гражданските дела, не в наказателни.

— Млъквай, Дейвид. Била съм страна по дело. Брои се. Така че ще покажем на Червеното куче най-доброто, на което сме способни. За оставащите три часа ще прегледаме нещата, които вече знаем. Имаме надеждни свидетели, касетата на Руни, а също съдебни заседатели, дето няма да се хванат на защитата, която пледира за невменяемост. Така каза и Лен на подготвителната среща: колкото по-неочаквано е престъплението, толкова по-неясен е мотивът за убийствата и толкова по-притеснени ще са съдебните заседатели, че Бринкли ще се отърве с кратък престой в лудницата, а после ще бъде пуснат на свобода. — Юки спря, за да се усмихне на израза, който се беше изписал на лицето му. — Как мислиш, Дейвид? Не, вземам си въпроса назад. Не ми казвай! — каза Юки с усилие да не се смее.

— Много прост случай — каза новият й съотборник. — Лесен успех!