Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (36)

Глава 35

Стаята на Паола Ричи в къщата на Тайлър беше малка и типично женска. Плакат на италиански футболен отбор висеше на стената срещу леглото, а над таблата — ръчно изработено разпятие.

В малката стая имаше три врати, едната водеше към коридора, една — към банята, и още една — към стаята на Мадисън.

На леглото на Паола имаше покривка от синьо кадифе, а дрехите й висяха прилежно закачени в гардероба: подбрани с вкус фини дамски пуловери и скромни поли и блузи, както и няколко по-дебели пуловера в неутрални цветове. Няколко чифта обувки с ниска подметка бяха подредени под тях, а на дръжката на шкафа висеше черна кожена чанта.

Отворих чантата й, разгледах портфейла.

Според данните в шофьорската книжка момичето беше деветнайсетгодишно.

— Висока е метър и седемдесет и пет, с кестенява коса и сини очи, освен това си пада по марихуаната — размахах пакетчето с трите джойнта, което открих в закопчан джоб. — Тук няма мобилен телефон, Ричи. Вероятно го е взела със себе си.

Отворих чекмеджетата на Паола, докато Конклин преглеждаше тоалетната й масичка.

Паола явно носеше бяло памучно бельо в работно време и сатенено в тропически цветове — в почивните дни.

— Малко палава — изкоментирах аз, — малко превзета.

Отидох в банята и отворих шкафчето. Видях различни помади и лосиони за почистване на кожата и за заздравяване на косата, както и отворена кутия с новия контрацептив „Ортотрициклен“.

С кого ли спи това момиче?

С приятел? С Хенри Тайлър?

Нямаше да е нещо небивало, ако бавачката поддържаше връзка с мъжа в къщата. Да не би тук да се е случило нещо подобно? Да не би да става дума за неприятен обрат в отношенията им?

— Вижте това, лейтенант — извика Конклин, — тоест сержант.

Върнах се в спалнята.

— Ако не ти е по сърце да ме наричаш Боксър — казах, — пробвай с Линдси.

— Добре — каза той, а красивото му лице се озари от усмивка, — Линдси. Бавачката си води дневник.